Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Коленичи възможно най-близо до тялото на младежа и след миг половината от свободните оси в клетката жужаха и се удряха в мрежата само на стъпка-две от лицето му. Локи плисна остатъка от своя ром върху покрития с насекоми труп. Зад него избухна мощен смях.
— Само така, приятел! — чу се фъфлещ глас. — Това непохватно копеле ми струва петстотин солария. Я се изпикай върху него, като си там долу.
— Уродливи страже! — промърмори Локи под носа си и бързо заговори: — Чаша, излята на земята за непознат без приятели. Господарю на храбреците и глупаците, облекчи пътя на този човек към Господарката на дългото мълчание. Това бе страхотен ден за умиране. Направи това за мен и ще се опитам известно време да не те моля за нищо. Този път го казвам съвсем сериозно.
Локи целуна опакото на лявата си ръка и се изправи. След като произнесе благословията, му се струваше, че колкото и да се отдалечеше от тази клетка, все щеше да е недостатъчно.
— А сега накъде? — попита тихо Джийн.
— По-далече от тия проклети буболечки, по дяволите!
5
Небесата над морето бяха ясни и затулени от облаци на изток — висок перлен таван, като замръзнал чим между луните. Духаше силен вятър, докато Локи и Джийн се влачеха през доковете от вътрешната страна на Голямата галерия, и подмяташе захвърлени хартии и други боклуци около краката им. Корабна камбана отекна над плискащите се сребърни води.
Вляво от тях тъмна стена от елдерглас се издигаше етаж след етаж, като надвиснала скала, прекосена тук-там от разнебитени стълби с мижави фенери, които показваха пътя на хората, препъващи се нагоре-надолу по тях. Най-горе на върха се намираше Нощния пазар и ръбът на грамадния покрив, който покриваше етажите на острова чак до вълните от другата страна.
— О, фантастично — възкликна Джийн, щом Локи завърши своя разказ за случилото се в кабинета на Рекин. — Значи накарахме Рекин да си мисли, че Страгос иска да го пипне. Никога досега не съм помагал за избухването на гражданска война. Сигурно е забавно.
— Нямах особено голям избор — отвърна Локи. — Можеш ли да измислиш някаква друга убедителна причина Страгос да се заинтересува лично от нас? Ако нямах разумно обяснение, щях да изхвърча през прозореца, поне това беше ясно.
— Ако си беше паднал на главата, нищо не те заплашваше, освен сметката за разбития калдъръм. Мислиш ли, че на Страгос му трябва да разбере, че Рекин не е толкова сляп за агентите му, както си мисли.
— О, я го еби това копеле.
— Нямах такива намерения.
— Освен това, доколкото знаем, Страгос наистина иска да пипне Рекин. Те несъмнено не са приятели и неприятностите отдавна къкрят из целия проклет град. Придобивката за нас е, че мисля, че Селендри може да бъде омаяна с приказки поне малко. И като че Рекин наистина ме смята за своя собственост.
— Е, за това — браво. Мислиш ли, че е време да му пробутаме столовете?
— Да, столовете… Столовете. Да. Да го направим, преди Страгос да е решил да ни изюрка пак.
— Ще наредя да ги извадят от склада и да ги докарат с каруца, където пожелаеш.
— Добре, тогава аз ще ги доставя по-късно през седмицата. Нещо против да избягваме Кулата на греха една-две нощи?
— Не, разбира се. Някаква специфична причина?
— Само искам да разочаровам малко Дюрена и Корвальор. Докато не се почувстваме малко по-сигурни за нашето положение, бих предпочел да не пропиляваме нощите си в пиянство и прахосване на пари. Номерът с бела паранелла може да събуди подозрения, ако го приложим пак.
— Щом го казваш така, не мога да ти откажа. Какво ще кажеш да се помотая из някои други места и да проверя дали няма да чуя какво се шушне за Архонта и Приори? Няма да е зле да се въоръжим още малко с историята на този град.
— Прелестно. Какво, по дяволите, е това?
Те не бяха сами край доковете — в добавка към преминаващите от време на време непознати, които бързаха тук и там по работа, там имаше лодкари, които спяха, завити с наметала, до вързаните си лодки, и доста пияници и скитници, сгушени навсякъде, където бяха намерили подслон. Купчина сандъци се издигаше само на няколко крачки вляво от тях, а в сянката й до малък алхимичен глобус, който сияеше в бледочервено, бе приседнала слаба фигура, увита в няколко пласта дрипи, фигурата стискаше малка торба от зебло и им махна с бледа ръка да се приближат.