Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Той се върна малко по-късно, гушнал три дебели тома с кожени подвързии, които миришеха на старост и на някакъв пикантен алхимически консервант.
— Велонета — рече той и постави книгите в скута си. — Запознати ли сте с нея? Била е най-напредничавият учен на Последния разцвет. В целия свят съществуват само шест гарнитури нейна изработка, доколкото знам. Повечето от тези страници са посветени на скулптурата, живописта, музиката, алхимията… Но има чудесни абзаци за мебелите, бисери, които си заслужава да изровиш. Ако ви е угодно…
Прекараха половин час в обсъждане на донесените от Локи скици и страниците, които Бомонден искаше да му покаже. Заедно изковаха приемлив компромис за модела на столовете, които щеше да получи „Мастер Феруайт“. Бомонден донесе собствена писалка и си водеше бележки с неразгадаеми драскулици. Локи никога досега не се бе замислял колко много детайли съдържа нещо толкова безхитростно като стола. Когато приключиха обсъждането на краката, облегалките, пълнежа на тапицерията, кожите, резбата и изработката, мозъкът на Локи направо негодуваше.
— Отлично, мастер Бомонден, отлично — каза той въпреки това. — Точно същото, от срязан полумесец, лакиран в черно, с позлата на украсата от резба и гвоздеите. Трябва да изглеждат така, сякаш са извадени от двора на император Талатри едва вчера, нови и необгорени.
— Ах… — въздъхна дърводелецът. — Тук възниква деликатен въпрос. Без ни най-малко да имам намерение да ви обидя, трябва да изясня, че те никога няма да минат за оригинали. Ще бъдат точна възстановка на стила, съвършени дубликати, с качество, съперничещо на които и да е мебели по света, но специалистът ще ги различи. Те са малцина и далеч един от друг, но подобен специалист никога няма да обърка великолепна възстановка с оригинал, па макар и скромен. Оригиналите са вехтеели векове наред. Тези просто ще бъдат нови.
— Разбирам намека ви, мастер Бомонден. Не се страхувайте — аз ги поръчвам за ексцентрични цели, а не с цел измама. За тези столове никой никога няма да твърди, че са оригинали, давам ви дума. А мъжът, който ще ги получи, всъщност е такъв специалист.
— Много добре тогава, много добре. Нещо друго има ли?
— Да — отвърна Локи, който досега бе задържал две пергаментови скици и му ги подаде. — След като вече се договорихме за модел на гарнитурата от столове, това — или нещо твърде подобно, нагодено от вас като специалист, трябва да бъде включено в плановете.
Докато Бомонден проумяваше за какво намекват скиците, веждите му постоянно се повдигаха на челото, докато най-накрая вече нямаше повече накъде и когато стигнаха зенита си, трябваше да ги изстрелят надолу като стрели от арбалет.
— Това е изумително странен предмет — рече той най-сетне. — Много странно допълнение… Не съм съвсем сигурен…
— Жизненоважно е — отвърна Локи. — Това, или нещо много близо до него, в рамките на собствената ви дискретност. Абсолютно необходимо е. Моят господар няма да поръча столовете, ако тези елементи не са вградени в тях. Цената е без значение.
— Възможно е — рече дърводелецът след кратък размисъл. — Възможно е, с известно нагаждане на моделите. Убеден съм, че разбирам намерението ви, но мога да усъвършенствам тази схема… Длъжен съм, за да могат столовете да се ползват като столове. Мога ли да запитам защо е нужно това?
— Господарят ми е мил старец, но, както вие несъмнено сте схванали, твърде ексцентричен и ужасно се бои от огън. Страх го е, че ще попадне в капана на пламъците в кабинета си или в библиотечната си кула. Вие несъмнено разбирате как тези механизми ще помогнат душата му да намери покой?
— Предполагам, че да — измърмори Бомонден и докато говореше, изумлението и неохотата му преминаха в интерес: към професионалното предизвикателство.
След това остана само да се спазарят, макар и учтиво, във все по-тънки и по-тънки подробности, докато Локи най-сетне успя да изкопчи предложение за цена от Бомонден.
— На каква валута бихте желали да се спрем, мастер Феруайт?
— Предполагам, че ще е удобно в соларии.
— Тогава, да речем… по шест солария на стол? — Бомонден го изговори с престорено безразличие. За първоначална цена си беше нагло, дори и за луксозна изработка. Очакваше се Локи да свали цената, но вместо това той се усмихна и кимна.
— Щом желаете по шест на стол, ще получите по шест.
— О… — възкликна Бомонден толкова изненадан, че не можа и да се зарадва. — О… Ами, добре! С твърде голямо удоволствие ще приема разписката ви.