Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Господа, господа! — Силният, грачещ глас като че беше женски. — Пожалете ме, изискани господа. Пожалете ме, в името на Переландро. Една монета, всякаква монета, дребна медна монетка ми стига. Имайте милост, в името на Переландро.
Локи бръкна за кесията във фрака си. Джийн беше свалил своя фрак и го носеше преметнат върху дясната си ръка явно беше доволен да остави Локи да извърши милостивото дело за вечерта.
— В името на Переландро, госпожо, можете да получите повече от сентира.
Временно разсеян от топлото сияние на собствената му галантност, Локи протегна три сребърни волания, преди да осъзнае първото малко предупреждение. Просякинята щеше да е доволна и на дребна медна монетка и имаше силен глас… защо не я бе чул да заговаря никого от непознатите, които я подминаха преди тях?
И защо протягаше торбата от зебло вместо длан?
Джийн беше по-бърз от него и тъй като нямаше по-елегантен начин да защити Локи, той вдигна левия си лакът и го бутна силно. Една стрела от арбалет изсвистя във въздуха между тях и проби спретната тъмна дупка в торбата от зебло. Локи усети как тя закачи пешовете на фрака му и падна настрани, прекатури се над един малък сандък и тупна непохватно по гръб.
Надигна се тъкмо навреме, за да види как Джийн изрита просякинята в лицето. Главата на жената отхвърча назад, но тя залепи ръце за земята, краката й полетяха в „ножица“ и събори Джийн. Щом той тупна на земята и захвърли сгънатата си дреха, просякинята изпъна крака, ритна надолу и се метна напред в дъга. След секунда се изправи на крака и хвърли дрипите си.
„Ох, да му се не види. Тя се боксира с крака, проклета шасоньорка — помисли си Локи. — Джийн мрази това.“ Локи тръсна ръкавите си и във всяка от ръцете му падна кинжал. С предпазливи движения той се втурна по камъните към нападателката на Джийн, която го риташе в ребрата, докато здравенякът се опитваше да се претърколи встрани. Беше стигнал на три крачки от шасоньорката, когато ударът на ботуш в земята го предупреди за нечие присъствие зад гърба му. Вдигна кинжала с десница, сякаш за да удари нападателката на Джийн, после приклекна, завъртя се и замахна слепешката назад с кинжала в лявата си ръка.
И веднага се зарадва, че беше приклекнал — нещо изфуча покрай главата му, толкова близо, че го оскуба болезнено. Новият нападател беше отново „просяк“, мъж с близко до неговото телосложение, въоръжен с дълга желязна верига, която мина на косъм от главата на Локи — ако беше улучила, щеше да строши черепа му като яйце. Устремът му го наниза на острието на кинжала на Локи, който потъна чак до дръжката точно под дясната мишница на мъжа. Той хлъцна, а Локи се възползва безмилостно от предимството, замахна с другия кинжал и го заби в лявата ключица на мъжа.
Локи извъртя и двете остриета, яростно и диво, и мъжът изхълца. Веригата се изплъзна от пръстите му и падна с дрънчене върху камъните. Миг по-късно Локи извади остриетата от тялото му, сякаш вадеше шишове от месо, и остави клетника да се свлече на земята. Вдигна окървавените си кинжали, обърна се и с внезапен изблик на неблагоразумна самоувереност се хвърли към нападателката на Джийн.
Тя изнесе крак от хълбока, почти без да го погледне. Кракът й се заби в гръдната му кост — все едно се натресе в тухлен зид. Той залитна назад, жената се възползва, дръпна се от Джийн (който изглеждаше пребит) и настъпи към Локи.
Беше захвърлила дрипите и Локи забеляза, че е млада, вероятно по-млада от него, облечена с тъмни дрехи и тънка, добре скроена кожена жилетка на ивици. Беше теринка, с доста мургава кожа и черна коса, сплетена в стегнати плитки, които обрамчваха главата й като корона. По увереността й си личеше, че е убивала и преди.
„Няма проблеми — помисли си Локи и заотстъпва назад. — Аз също.“ И точно тогава се спъна в тялото на мъжа, когото бе наръгал току-що.
Тя веднага се възползва от това. Веднага щом той се изправи отново, изхвърли десния си крак в дъга. Стъпалото й се заби като чук в лявата предмишница на Локи и той изруга, а кинжалът изхвърча от внезапно омекналите пръсти. Разярен, Локи замахна с десния кинжал.
Сръчна досущ като Джийн, теринката сграбчи дясната му китка с лявата си ръка, дръпна го безпощадно напред и заби дясната си китка в брадичката му. Кинжалът му изсвистя в мрака като мъж, скочил от висока сграда, и изведнъж черното небе горе се смени с надвиснали сиви камъни. Той се запозна с тях с такъв замах, че зъбите му изщракаха като зарчета в паница.