Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Дрипави групи селяни, градски бедняци и селски окаяници се тътреха морно по прашните пътища към владението на лейди Салджеска. Прииждаха на пресекулки, но в неспирни потоци и се стичаха в странния частен град, сгушен под тъмните планински върхове.
Локи си въобразяваше, че знае за какво точно идват тук, но следващите няколко дни, прекарани в Салон Курбо, доказаха, че познанията му са печално непълни.
2
Първоначално Локи очакваше, че за подсигуряването на последните части от плана му за Кулата на греха може да е нужно едно морско пътешествие до Лашейн или дори до Исара, но разговорите с няколко заможни верарци го убедиха, че в Салон Курбо може би ще намери точно каквото му трябва.
Представете си крайморска долина, врязана в черен като нощ камък, може би триста метра дълга и стотина широка. В източния й край от една пукнатина в скалите се излива подземен поток и се стича надолу по наредени стъпаловидно камъни. Носът над този поток е под владение на резиденцията на Салджеска, голяма каменна къща, издигаща се над двойни стени със зъбери, една малка крепост.
Склоновете на долината на Салон Курбо са високи може би двайсет метра и почти по цялата си височина са терасирани и покрити с градини. Там виреят гъста папрат, виещи се лози, цъфнали орхидеи, плодни и маслинови дървета — плътна кафяво-зелена завеса, изпъкваща живо на черния фон. Тънки напоителни канали лъкатушат из тях и утоляват жаждата на изкуствения рай на Салджеска.
В самия център на долината има кръгла арена и градините от двете страни на този каменен градеж опират в стените на няколко десетки солидни сгради от полиран камък и лакирано дърво. Миниатюрният град е стъпил върху подпори, платформи и тераси, очарователно обградени с пътеки и стълбища на всяко ниво.
Локи се разходи по тези пътеки следобеда, когато пристигна, в търсене на крайната си цел, достойно и без да бърза — очакваше да остане тук много дни, а може би и седмици. Салон Курбо, също като комарджийниците на Тал Верар, привличаше богатите безделници в големи количества. Локи вървеше сред верарски търговци и благородници от Лашейн, издънки на западните Същини, придворни дами от Нес (твърде натруфени, Локи досега не подозираше, че съществуват толкова златоткани платове!) и земевладелските родове, на които служеха. Тук-там бе убеден, че забелязва дори каморци, с маслинена кожа и високомерни, но, слава Богу, никой от тях не бе толкова важен за него, че да го познае.
Толкова много телохранители и толкова много тела за охраняване! Богати тела и лица; хора, които можеха да си позволят истинска алхимия и физика, за да церят болежките си. Нямаше гноящи рани, увиснали от лицата израстъци, криви зъби, стърчащи от разкървавени венци, лица, измършавели от недохранване. Клиентелата на Кулата на греха можеше да е по-отбрана, но тези тук бяха още по-изискани и разглезени. Наети музиканти следваха някои от тях, та дори и в кратките разходки от трийсет-четирийсет крачки да не ги застрашаваш с нито миг скука. Богати мъже и жени, червиви от пари, гъмжаха навсякъде край Локи под съпровода на музика. Дори и човек като Мордави Феруайт може би харчеше месечно по-малка сума за храна, отколкото някои от тях хвърляха всеки ден само за да ги забележат на закуска.
Бе дошъл в Салон Курбо точно заради тях — не за да ги обере, по изключение, а за да се възползва от привилегирования им опит. Там, където богаташите гнездяха като пъстропери птици, ги следваха и онези, които им осигуряваха лукса и услугите, на които разчитаха. В Салон Курбо се бяха заселили за постоянно шивачи, търговци на облекло, майстори на инструменти, стъклари, алхимици, доставчици, артисти и дърводелци. Да, задругата им беше малка, но с най-високо реноме, достойно за аристократичната клиентела и предлагащо съответните цени.
Почти в средата на южната галерия на Салон Курбо Локи откри работилницата, заради която бе изминал целия този път — доста дълго двуетажно каменно здание без прозорци по фасадата. На дървената табела над единствената врата пишеше:
М. Бомонден и дъщери:
Домакински уреди и фини мебели
по поръчка
На вратата на работилницата на Бомонден висеше украшение от дърворезба с герба на рода Салджеска (който Локи бе мярнал на знамената, веещи се тук-там, и на шарфовете на стражата на Салон Курбо) — знак, че тукашното производство се ползва с личното одобрение на лейди вира. На Локи това не говореше нищо, защото знаеше твърде малко за вкусовете на Салджеска, за да прецени…! Но славата на Бомонден се носеше чак до Тал Верар.