Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Тя го ритна още веднъж, за да го претърколи по гръб, а после стъпи върху гърдите му и го притисна. Беше уловила един от кинжалите му и Локи я гледаше зашеметен как се наведе, за да го прониже. Ръцете му се бяха вдървили и откликваха предателски бавно и усещаше непоносим сърбеж по незащитената си шия, докато собственият му стилет се спускаше към нея.
Не чу как брадвата на Джийн потъна в гърба й, но по следствието се досети за причината. Жената подскочи нагоре, изви се назад, стилетът се изплъзна от ръката й и издрънча точно до лицето на Локи. Той трепна. Нападателката му се свлече на колене до него. Дишаше учестено и плитко, а после се извърна и той видя една от Проклетите сестри на Джийн забита сред разпълзяващо се тъмно петно под кръста й, отдясно на гръбнака.
Джийн прескочи Локи, наведе се и извади брадвата от гърба й. Тя изохка и падна напред, но Джийн яростно я издърпа на крака, застана зад нея и опря острието на брадвата в гърлото й.
— Ло… Лео! Леоканто! Добре ли си?
— Толкова ме боли, че като нищо може да съм умрял — изпъшка Локи.
— Бива. — Джийн натисна брадвата, която държеше точно зад острието като бръснач, който бръсне брада. — Говори. Мога да ти помогна да умреш, без да те заболи повече. Мога да ти помогна дори и да живееш. Ти не си обикновена разбойничка. Кой те прати тук?
— Гърбът ми — изстена жената с треперещ глас, от който бе изчезнала всякаква заплаха. — Моля ви! Моля ви, боли!
— Така и трябва. Кой те прати тук? Кой те нае?
— Злато — прокашля се Локи. — Бяло злато. Ще ти платим. Двойно. Само ни кажи име.
— О, богове, колко боли…
Джийн я сграбчи за косата със свободната си ръка и дръпна. Тя извика и изпъна гръб. Локи примига, щом видя как от гърдите й изхвърча тъмна перната сянка — влажният глух звук от изстрела на арбалет стигна до слуха му чак секунда по-късно. Джийн отскочи назад слисан, пусна жената и тя падна на земята. Миг по-късно отмести поглед от Локи и замахна заплашително с брадвата.
— Ти!
— На вашите услуги, мастер Де Фера.
Локи изпружи врат назад и мярна жената, която преди няколко вечери ги отмъкна от улицата и ги заведе при Архонта. Вятърът развяваше разпуснатата й тъмна коса. Носеше впит черен жакет над сива жилетка и сива пола, а в лявата си ръка държеше незареден арбалет. Идваше към тях със спокойна крачка от посоката, от която бяха дошли. Локи изпъшка и се претърколи, а тя застана от дясната му страна.
До него просякинята шасоньорка нададе последен влажен хрип и издъхна.
— Проклятие! — извика Джийн. — Тъкмо щях да получа от нея някои отговори!
— Не, нямаше — отвърна агентката на Архонта. — Погледни десницата й.
Локи се изправи разтреперан на крака и двамата с Джийн го огледаха — там на бледата светлина на луните и няколкото крайбрежни фенера проблясваше изящен нож с извито острие.
— Възложиха ми да ви пазя — рече жената и застана до Локи с доволна усмивка.
— Чудничка работа — рече Джийн и разтърка ребрата си с лява ръка.
— Доста добре се справяхте почти до края. — Тя погледна ножчето и кимна. — Вижте, този нож има допълнителен жлеб по острието. Това обикновено значи, че по него тече някаква гадост. Протакала е, за да я изцеди и да ви намушка с него.
— Не знам какво значи жлеб по острието — сопна й се Джийн. — Знаеш ли за кого, по дяволите, работят тези двамата?
— Да, имам някои теории.
— А нещо против да ги споделиш? — попита Локи.
— Ако ми дадат такава заповед — отвърна мило тя.
— Проклети да са всичките верарци и дано боговете им пратят повече язви по интимните части, отколкото косми по главите! — измърмори Локи.
— Аз съм родена във Вел Вирацо — поясни жената.
— Име имаш ли си? — попита Джийн.
— Много са. Всичките прекрасни и нито едно истинско — отвърна тя. — Вие двамата ме наричайте Мерейн.
— Мерейн Брей. — Локи потръпна и разтри лявата си ръка под лакътя с другата. Джийн сложи ръка на рамото му.
— Нещо повредено, Лео?
— Не е много. Може би достойнството ми и предишните ми схващания за божествената благосклонност като даденост — въздъхна Локи. — От няколко вечери насам забелязахме, че ни следят, Мерейн. Сигурно сме видели теб.