Червени морета под червени небета

— Много сте любезен — рече Бомонден с явно облекчение. — Как пиете кафето си? Аз му слагам мед и сметана.

— Мед, моля.

Бомонден наля горещо кафе от сребърното кафениче в чаша от дебело стъкло и добави мед с лъжичката, докато Локи не кимна. Локи пиеше кафето си, докато Бомонден бомбардираше своето с толкова сметана, че то посивя. Беше качествено, гъсто и много горещо.

— Моите благодарности — измърмори Локи с леко опарения си език.

— От Исара е. Домакинството на лейди Салджеска не може да му се насити — обясни дърводелецът. — Останалите си го купуваме на стиски от нейните търговци, когато дойдат. Та вашият куриер ми съобщи, че желаете да обсъдим поръчка, която, по нейните думи, била много особена.

— Да, действително — отвърна Локи. — Особена до такава степен, че може да се поразите от ексцентричността й. Уверявам ви, че съм напълно сериозен.

Локи остави кафето и вдигна чантата в скута си, после извади от джоба на жилетката си едно ключе и отключи закопчалката. Бръкна вътре и извади няколко парчета сгънат пергамент.

— Вероятно сте запознат със стила на последните няколко години на Теринския трон? — продължи той. — Съвсем последните, тъкмо преди Талатри да загине в битката с Вързомаговете? — Подаде единия пергамент на Бомонден, който свали очилата си, за да го разгледа.

— О, да — заговори бавно дърводелецът. — Талатри барок, наричан също и Последния разцвет. Да, изработвал съм предмети по този фасон и преди… Лаурис също. Интересувате се от този стил?

— Нужен ми е комплект столове — отвърна Локи. — Четири броя, с кожени облегалки, от лакиран срязан полумесец с инкрустации от истинско злато.

— Срязаният полумесец е доста деликатна дървесина и е годна само за допълнения. За по-нормално седене съм сигурен, че бихте искали вещерско дърво.

— Господарят ми е голям педант във вкусовете си, колкото и странни да са те — отвърна Локи. — Той настоя за срязан полумесец, няколко пъти при това, за да е сигурен, че желанието му е ясно.

— Е, и от марципан да бяхте поискали да ги изработя, предполагам, че щеше да ми се наложи… с ясното съзнание, разбира се, че съм ви предупредил да не прекалявате с ползването им.

— Естествено. Уверявам ви, мастер Бомонден, няма да бъдете държан под отговорност за нищо, което ще се случи с тези столове, след като напуснат работилницата ви.

— О… Аз неизменно гарантирам качеството на изработката ни, но не мога да втвърдя меко дърво, мастер Феруайт. Е, щом е така, имам няколко книги с отлични илюстрации на този стил. Вашият художник се е справил добре като за начало, но бих искал да ви предложа по-голямо разнообразие на избора…

— На всяка цена — отвърна Локи и продължи да пие доволно кафето си, а дърводелецът стана и пак отиде на входа на работилницата.

— Лаурис! — извика Бомонден. — Трите ми тома с Велонета… Да, същите.