Червени морета под червени небета

— Време ли е вече? Извинете ме за отсъствието ми. Малка и глупава работа.

— Глупава? Когато е замесен член на Приори?

— Направих грешката да му покажа фокус с карти миналата седмица — рече Локи. — Сега той урежда да изпълня същия фокус пред един негов… приятел.

— Значи сигурно фокусът е впечатляващ. По-впечатляващ от онези, които обикновено изпълнявате на масата за карти?

— Съмнявам се, госпожо. — Локи отпи продължително от питието си. — Първо на първо, когато изпълнявам фокуси с карти, не е нужно да се тревожа, че насреща ми има отличен противник.

— Някой някога опитвал ли се е да отреже този ваш отвратително ласкателен език, мастер Коста.

— Това се превърна в традиционно развлечение в няколко града, които мога да ви спомена.

В клетката сърдитото жужене на осите се усилваше все повече и повече, докато все повече от тях изскачаха от клетките си. Две, три, четири… Локи потръпна. Наблюдаваше безпомощно как размазаните тъмни силуети фучат из клетката. Младежът се мъчеше да се защитава, после се паникьоса и заръкомаха като безумен. Една оса се блъсна в ръкавицата му и се тръшна на пода, но друга кацна под кръста му и сниши тялото си. Момчето нададе вой, плесна я и изви гръб. Тълпата притихна като гроб, обзета от ужас, примесен с очакване.

Стана бързо, но Локи никога не би го нарекъл милостиво. Осите се стълпиха около младежа, стрелкаха се и го жилеха, забиваха острите си крачета в окървавената му риза. Една на гърдите му, една на ръката му, коремът й пулсираше трескаво нагоре-надолу… Една запърха из косата му, а друга заби жилото си в тила му. Безумните писъци на момъка се превърнаха в мокро гъргорене. От устата му потече пяна, струйки кръв се стичаха по лицето и гърдите му и най-сетне той падна, обзет от необуздани гърчове. Бръмчащите оси накацаха върху тялото му — изглеждаха ужасно, като кървавочервени мравки, и продължиха все така да го жилят и хапят.

Стомахът на Локи се разбунтува срещу скромната закуска, която бе изял във Вила Кандеса, и той прехапа силно един от свитите си пръсти — болката му помогна да си възвърне самообладанието. Когато се обърна пак към мадам Дюрена, лицето му отново бе ведро.

— Е — каза тя и размаха четирите дървени пръчки срещу него и Джийн, — това е поносим мехлем за раните ми, все още незаздравели след последната ни среща. Но кога ще имаме удоволствието на пълното обезщетение?

— Не е възможно да дойде достатъчно скоро — рече Локи. — А сега ни извинете за вечерта, трябва да обсъдим някои… политически трудности. Но преди да си тръгнем, смятам да излея питието си върху тялото на мъжа, който ни струва двеста солария.

Мадам Дюрена махна безгрижно и вече пълнеше отново сребърната си лула от кожена кесия, преди Локи и Джийн да са направили и две крачки.

Щом Локи се приближи до клетката, отново започна да му се гади. Тълпата около него се разпръсваше, разменяше си пръчки за залагане и въодушевено бъбреше. На няколко крачки от клетката обаче вече нямаше никой. Шумът и движението из залата продължаваха да дразнят осите. Щом Локи се приближи, две от тях се издигнаха рязко във въздуха и запърхаха заплашително, удряха се шумно във вътрешния слой мрежа и го следяха. Черните им очи като че гледаха право в неговите. Той потръпна против волята си.