Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Щеше да прати куриер утре рано сутрин, както беше ред по, и да помоли за среща, за да обсъдят въпроса за особените столове, които имаше нужда да му се направят.
Във втория час на следващия следобед ръмеше кротък, топъл дъжд — мъглица, която не капеше, а по-скоро се носеше из въздуха като влажен тюл. Размити стълбове от пара се виеха сред дърветата и над долината, а по пътеките, не както друг път, не сновяха заможни граждани. Огърлица от сиви облаци кичеше северозападния склон на високата черна планина. Вода се стичаше във врата на Локи, когато той застана на прага на Бомонденовата работилница и почука силно три пъти.
Вратата незабавно се отвори навътре и един жилав, около петдесетгодишен мъж се втренчи в Локи през кръглите си очила. Беше облечен със семпла памучна туника с ръкави, запретнати над лактите, които разкриваха избелялата зелено-черна татуировка на гилдията на лявата му ръка, и дълга черна престилка с поне шест видими джоба отпред. В повечето имаше инструменти, а в единия — сиво котенце, чиято главичка се подаваше от него.
— Мастер Феруайт? Мордави Феруайт?
— Толкова се радвам, че ми отделихте време — заговори Локи. Говореше с лек вадрански акцент, колкото да загатне, че произхожда от Далечния север. Беше решил мързеливо да остави този Феруайт да говори възможно най-гладко терински. Протегна десница да се ръкуват. В лявата си ръка държеше черна кожена чанта с желязна закопчалка. — Мастер Бомонден, предполагам?
— И никой друг. Влизайте направо, господине, да не ви вали дъждът. Ще пиете ли кафе? Позволете да разменя една чаша срещу палтото ви.
— С удоволствие.
— Фоайето на работилницата беше с висок таван и уютна ламперия и осветено от малки златни фенери на стенни аплици. Задната му част беше преградена от тезгях с вратичка, а зад него Локи виждаше лавици, отрупани с мостри от дърво, плат, восък и масла в стъклени буркани. Тук миришеше на огладено с шкурка дърво — остра, приятна нотка. Пред тезгяха имаше малък кът за седене, постлан с килим и с два великолепно изработени стола с черни кадифени възглавници.
Локи остави чантата в краката си и се обърна, за да може Бомонден да му помогне да съблече мокрото си черно палто. После отново я вдигна и се настани на по-близкия до вратата стол. Дърводелецът окачи палтото на една пиринчена кука на стената.
— Момент, ако обичате — каза той и мина зад тезгяха. От новата си наблюдателница Локи виждаше закрит със зебло вход зад тезгяха, който предполагаше, че води към самата работилница. Бомонден бутна завесата и се провикна:
— Лаурис! Кафето!
Отвътре дойде някакъв приглушен отговор, който очевидно бе сметнат за задоволителен, той бързо излезе иззад тезгяха, седна на стола срещу Локи и грозноватото му лице се набръчка в приветствена усмивка. Малко по-късно зеблото отново отхвърча и от работилницата излезе луничаво петнайсет-шестнайсетгодишно момиче, кестеняво и жилаво като баща си, но с по-мускулести ръце и рамене. Носеше дървен поднос с чаши и сребърни канички и когато излезе иззад тезгяха, Локи забеляза, че подносът имаше крачета, като малка масичка.
Тя постави масичката с кафето между Локи и баща си, леко встрани, и кимна уважително на госта.
— Моята най-голяма дъщеря Лаурис — представи я майстор Бомонден. — Лаурис, това е мастер Феруайт от дома Бел Саретон, от Емберлен.
— Очарован съм — рече Локи. Лаурис беше съвсем близо и той забеляза, че косата й е пълна с къдрави дървени стърготини.
— Ваша покорна слугиня, мастер Феруайт. — Лаурис отново кимна, готова да се оттегли, но забеляза сивото котенце, което се подаваше от джоба на баща й. — Татко, забравил си Пъргавелко. Нали не искаше да го държиш в джоба си, докато пиете кафе?
— Нима? Олеле, виждам какво съм направил. — Бомонден извади котенцето от престилката. Локи се слиса, като видя колко отпуснато беше то в дланите му — лапичките и опашката му висяха, а главичката му се клатеше. Та коя самоуважаваща се котка ще спи, когато я вадят и разнасят във въздуха? Но когато Лаурис пое котето в ръце и се обърна да си върви, Локи видя отговора. Очичките на котето бяха широко отворени и чисто бели.
— Животинчето е Укротено — рече Локи тихо, когато Лаурис влезе в работилницата.
— Боя се, че да — отвърна дърводелецът.
— Не бях виждал такова нещо! С каква цел може да се Укроти котка?