Вестителят на бурята

— Ние не сме тук за преживелици, Брам. Тук сме да учим. Архигосподарят Маргил казва…

— На кого му пука какво мисли старият тритон? Само не ми казвай, че вярваш на превзетите, високопарни глупости, които бълва. Видях те как гледаш Герди. — А, това било проклетото ѝ име! — Някои неща си струва да ги изпиташ, уверявам те. — Нищо не знаеш. — Неща, които не можеш да научиш от книгите.

— Е, можеш, но…

— Точно така! Можеш, но не е същото, нали, Грим?

— И без това е недопустимо. На чираците е забранено да имат връзки помежду си. Така че е най-добре да не го мисля.

— И успяваш ли да не го мислиш? — Брам се облегна небрежно на крепостната стена и се ухили.

— Да, разбира се. — Лъжец, лъжец, умираш за нея. Мислиш всяка нощ за нея, докато се пипаш.

— Значи нямаш против да се пробвам аз?

— Какво? — почувства ледена тръпка.

— Да се пробвам. Тя е доста хубава. Мислиш ли, че ще ме хареса? — Брам изглеждаше съвсем убеден в отговора. Герди определено щеше да го хареса — и Уейлиън не можеше да стори нищо.

— Не, не мисля! Ще те сметне за напълно неподходящ.

— Добре, Грим, успокой се. Ясно е, че сме изправени пред дилема. Ще я разрешим само като питаме момичето, нали така?

— Тя не е тук, така че няма как да я питаме.

— Но се досещам къде може да е.

Брам се отблъсна от стената и тръгна към стълбите. Уейлиън посегна да го сграбчи, но той беше твърде бърз — извъртя се и хукна надолу.

Отново се втурнаха към вътрешността на огромната кула, но този път Уейлиън бе по-внимателен по стълбището. Краката му бяха почти толкова дълги, колкото на Брам, но приятелят му се движеше с повече грация и с по-добра координация, а той беше тромав.

По чудо не налетяха на някой от магистрите, докато стигнат до трапезарията. Брам веднага тръгна покрай редиците дълги маси към група чираци в дъното на залата. Уейлиън с изумление забеляза Герди сред тях, смееше се на някаква шега. Сърцето му запърха, щом видя русата ѝ коса и омайващата усмивка, но после се сви, защото Брам вървеше право към нея. Какво ли щеше да ѝ каже? Дали беше в настроение за унижения? Уейлиън харесваше Брам, но знаеше, че може да стане доста груб в шегите — и често той беше мишената им.

Брам вече се представяше, целият в усмивки, по челото му нямаше и капчица пот въпреки търчането до трапезарията. Чираците, и особено Герди, се засмяха, когато той се присъедини към тях. Уейлиън никак не бързаше, но също ги наближаваше. Брам го видя, каза нещо и всички се обърнаха към него. Един от чираците се ухили, сякаш Брам бе казал нещо вулгарно — е, не беше изненада.

Макар да беше вече близо, Уейлиън не чу следващите думи на Брам, след които всички избухнаха в смях.

Какво ли им каза? Дали беше нещо за косата му, за кльощавите му крака или за глупавия акцент? О, милостиви богове, или че по цяла нощ мечтае за Герди?

Това беше — Брам ѝ беше казал за тайните му копнежи!

— Той е проклет лъжец! — извика Уейлиън.

Смехът замря.