Кралство на пепелта

Роуан дори не се помоли на боговете Майев да се хване. Да не изпрати някого от своите шпиони, който да вземе нашийниците или просто да потвърди съществуването им. Рискован ход, но и бездруго нямаха избор.

Докато се изкачваха по стръмните южни хълмове, откъдето щеше да им се разкрие добър изглед към нощния град, сърцето му препускаше бясно. Може и да не владееха магията за укриване на Майев, но без кръвната клетва едва ли щеше да долови близостта им.

Въпреки че шпионите ѝ бяха навсякъде, а силата ѝ се простираше надлъж и шир по тези земи. И още много други.

Вече пълзяха задъхано към билото на най-високия от гористите хълмове. Да, имаше и други пътища към града, но никой не предлагаше такъв изглед към терена пред тях. Роуан не смееше да лети, защото бдителните ѝ стражи несъмнено се оглеждаха за белоопашат ястреб, дори под прикритието на нощта.

Имаха едва десетина метра до билото.

Роуан продължи да се катери, следван от спътниците си.

Тя беше тук. През цялото време е била тук. Ако бяха дошли директно в Доранел...

Не си позволи да мисли за това, стъпвайки на хребета.

Под крехката луна градът от сив камък се къпеше в бяло, обгърнат в мъгли от околните реки и водопади. Елида, макар и задъхана, ахна с възхита.

- Очаквах... очаквах да е като Морат - призна си тя.

Живописният град се разпростираше в сърцето на огромна речна долина. Независимо от късния час уличните лампи още светеха и Роуан знаеше, че по някои площади свири музика.

Домът му. Поне някога беше. Ала жителите му все още ли бяха неговият народ, след като се бе оженил за чужда кралица? След като се беше сражавал срещу тях, убивайки мнозина край бреговете на Ейлве? Нарочно не потърси с поглед черните траурни знамена, които със сигурност висяха от множество прозорци.

Знаеше, че Лоркан и Гавриел също избягваха да ги броят. От векове познаваха тези елфи, живееха сред тях. Наричаха ги свои приятели.

Но дали някои от тях съзнаваха кой лежи в плен сред тях? Дали чуваха писъците ѝ?

- Това е мястото - каза Гавриел на Елида, сочейки куполите и елегантните сгради, струпани в източния край на града по брега на гигантския водопад.

Всички огледаха безмълвно обточената с колони резиденция на кралицата. Където се бяха помещавали и собствените им покои. Вътре не горяха лампи.

- Това не доказва нищо - отбеляза Лоркан. - Нито че Майев е тръгнала, нито че Елин е още там.

Роуан се вслуша във вятъра, подуши го, но не усети нищо.

- Единственият начин да се уверим е, като влезем в града.

- Само по онези два моста ли може да се влезе? - попита Елида, гледайки свъсено каменните мостове близнаци от южната и северната страна на Доранел.

И двата бяха открити, забележими от километри.

- Да - отговори със стегнат глас Лоркан.

Реката беше твърде широка, твърде буйна, за да я преплуват. А Роуан не беше чувал за друг начин да влязат в града.

- Налага се да заобиколим долината отдалеч - каза Лоркан, наблюдавайки града в сърцето ѝ.