Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Не.
Думата отекваше като мантра в главата ѝ, извисявайки се постепенно.
- Не знам защо не се сетих по-рано - каза Майев.
Не.
Тя побутна изпотрошената китка на Елин, която смогна да преглътне писъка си.
- Помисли си по въпроса. Като се върна, ще обсъдим предложението ми отново. Може пък напрежението в тялото ти да избистри разсъдъка ти.
Нашийник. Майев отиваше да вземе нашийник от Камък на Уирда...
Майев ѝ обърна гръб и черната ѝ рокля се завъртя с нея. Като прекоси прага, совата ѝ литна от гредата над отворената врата и кацна върху рамото ѝ.
- Убедена съм, че Каирн няма да позволи да скучаеш в мое отсъствие.
***
Нямаше представа колко време бе лежала на олтара, преди лечителните да пристигнат с благовонния си пушек. Пак ѝ бяха сложили металните ръкавици.
Натискът под кожата ѝ растеше с всеки изминал час. Дори в дълбокия ѝ, подвластен на опиянението сън. Сякаш, след като го беше усетила веднъж, вече не можеше да го пренебрегва. Нито да го усмири.
Но дори той щеше да е най-малката ѝ грижа, ако Майев наистина сложеше нашийник около врата ѝ.
Фенрис седеше до стената. Мигна веднъж с пламнали от тревога очи. Добре ли си?
Тя мигна два пъти. Не.
Не, изобщо не беше добре. Майев бе чакала именно това напрежение. То беше по-лошо от всяко издевателство на Каирн. А с нашийника, който лично отиде да вземе...
Не биваше да разсъждава прекалено много за това. За най-отвратителното робство, от което можеше и никога да не се измъкне. Нямаше просто да пречупи Носителката на огъня, а да я заличи напълно.
Да изтръгне от нея всичко - и силата, и знанията ѝ. Да я държи в плен в собственото ѝ тяло, за да чува как собственият ѝ глас издава къде се намират Ключовете на Уирда. Как се врича в кръвна клетва пред Майев. Предава ѝ се изцяло.
Фенрис мигна четири пъти. Тук съм, с теб съм.
Тя отвърна със същото. Тук съм, с теб съм.
Магията ѝ се надигна, търсейки изход, запълвайки празнотите между глътките ѝ въздух и костите ѝ. Не ѝ намираше място, вече не съумяваше да я укроти.
Не се предавай!
Тя се съсредоточи в думите. В гласа на майка си.
Може би магията щеше да я погълне отвътре, преди Майев да се върне.
Ала Елин не знаеше как да го понесе. Как да понесе подобно напрежение не просто цели дни, а следващия час. Ако можеше да освободи поне мъничко от него...
Тя потисна мислите, прокрадващи се в съзнанието ѝ. Нейни собствени или на Майев - не я беше грижа.
Фенрис замига отново, повтаряйки същото тайно послание. Тук съм, с теб съм.
Елин затвори очи с надеждата да изпадне в забвение.
***
- Ставай.
Подигравка с дума, която бе чувала някога.
Каирн стоеше над нея с изкривено от противна усмивка лице. А дивашкият блясък в очите му...
Той започна да разкопчава веригите ѝ и Елин застина.
Няколко стражи влязоха с маршова стъпка. Фенрис изръмжа.
Магията ѝ се гърчеше под кожата ѝ, блъскаше в главата ѝ като кошмарен чук. По-страшен от инструментите за мъчение до Каирн.
- Майев иска да те преместим - обяви той.
Трескавата светлина в очите му сякаш се засили, като я вдигна от олтара и я пренесе до желязната кутия. И я пусна вътре толкова отвисоко, че веригите издрънчаха по костите ѝ, по черепа ѝ. Очите ѝ се насълзиха и тя понечи да се изправи, но капакът се затръшна пред лицето ѝ.
Мрак, горещ и задушен, я притисна отвсякъде. Същият като онзи, който се сгъстяваше под кожата ѝ.
- Тъй като сганта на Морат наново пълзи по бреговете ни, Майев иска да те преместим на някое по-сигурно място до завръщането ѝ - обясни през капака с престорено нежен глас Каирн. Стражите изпъшкаха и вдигнаха кутията, а Елин се люшна вътре, прехапвайки устни от болка. - Хич не ми дреме какви ще ги върши с теб, след като ти сложи някой от демонските нашийници. Дотогава обаче... Дотогава си само моя. За едно последно забавление, преди новото ти приятелче да влезе в теб.
Ужас сви стомаха ѝ, задушавайки напрежението.
Местеше я на друго място - веднъж беше предупредила една млада лечителка за това. Казала ѝ беше, че ако нападателят ѝ решеше да я премести, несъмнено имаше намерение да я убие и трябваше да му се опълчи с всички сили.
А това дори не включваше нашийник от Камък на Уирда, който се приближаваше към нея с всеки изминал ден.
Но Каирн нямаше да я убие, защото Майев я искаше жива.
Елин се съсредоточи върху дишането си. Вдишване, издишване, вдишване, издишване.