Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Извърна очи на северозапад. Дори и от това разстояние можеше да види побеснелите вихри, отърсващи снега от дървесата. Обърна се на североизток. Там имаше нещо. Нещо, което можеше да се окаже изключително важно.
— Насам, Мин! Може и да не успеем да намерим Лейн, но пак бихме могли да покажем на Дезмър, че греши — рече тя.
Мин я погледна отново, разбирайки и неособено доволна от факта, че няма да търсят малтропа. Но винаги предано, дракончето се надигна, готово да потегли. Миранда погледна към небето. Облаците излъчваха сиянието, по което опитните северняци познаваха, че е пладне. Още не се беше нахранила, нито беше спала. Трябваше да потърси някакъв заслон. С помощта на Мин и жезъла се изправи на крака. Все още усещаше доловената същина. Почивката можеше да почака. Би могла да се храни и вървешком. Щеше да намери почувстваното — или да умре по време на опита.
Докато отново поемаше на път, нямаше и представа за умовете, които я следваха.
* * *
В мрачна колиба, заобиколен от книги, Дийкън напрягаше очи към последните проблясващи изображения на Миранда. Току-що отминалите минути бяха донесли със себе си нещо, за което се бе надявал още от изчезването й. Всеки ден бе прекарал в търсене на ума й. През най-добрите бе успявал да я зърне за времето, през което тя бе напрягала сили до краен предел, за да създаде заклинание.
Днес бе различно. Днес тя също бе търсила.
Не го бе осъзнавала, но в онези минути, в които бе разпростряла съзнанието си, неговите и нейните мисли се бяха докоснали. Бе я видял, чиста като кристал. Бе я чул. Какво казваше, какво мислеше, какво чувстваше. Знаеше къде отива, какво се опитваше да направи и какво се бе случило.
Когато моментът отмина и връзката бе прекъсната, Дийкън се върна към томовете си. Думите бяха прогорени в ума му. _Пътят се променя. Иди, където отвежда._ Трескаво бе потърсил нужното. Не съществуваше магия, която да отговаря на нуждите му. Все още не.
Сега работеше с подновена пламенност, защото не само бе научил какво знаеше тя — бе научил и нещо, което тя не знаеше.
* * *
Едно черно съзнание бе по сходен начин заинтригувано от глупавото решение на момичето да разпростре ума си по толкова открит начин. Епидим се погрижи да се прикрие, усетил мислите й да се протягат. Имаше и други ангажименти, но съумялото да му се противопостави момиче никога не бе напускало дневния му ред.
Имаше опит в наблюдаването на духове и души. Когато настанеше времето, нямаше да му коства кой знае какви усилия да я намери, освен ако тя не се бе научила да се прикрива. Духовният й еквивалент на тревога бързо бе привлякъл вниманието му. Ако новоизникналата Избрана не представляваше далеч по-примамлива цел, можеше да залови момичето и да довърши започнатото, но сега това можеше да почака. Сразяването на Миранда щеше да донесе доволство, но главната му цел бе да трупа знание, а променящата формите си предоставяше несравнима възможност да го стори. Вече бе узнал, че наричащият се Лейн бе обединил сили с нея — или поне се бяха сражавали заедно повече от веднъж.
Тази двойка бе заплашителна. Най-добре беше да си послужи с някоя заменима пешка и да наблюдава както преди. Когато проучи силните и слабите страни на новата си цел, щеше да се върне за Миранда. Откриването й щеше да е лесно. В крайна сметка знаеше накъде се е отправила.
* * *
Лейн спринтираше на изток. Дезмър бе свършил забележителна работа. Останалите бяха забавени и малтропът бе съумял да натрупа значителна преднина. Знаеше, че няма да е лесно да се отърве от формолеещата, но и преди го бяха преследвали мистици. Макар да разчитаха на различни сетива, следваните от тях правила бяха същите. Тези сетива също можеха да бъдат заблудени. Но задачата му бе усложнена от факта, че не можеше да я надушва.
Когато създанието се превърнеше в огън, въздух или друга елементална форма, не излъчваше никаква миризма — или бе неясна. А в останалите й форми, притежаващи миризма, нямаше по какво да я разпознае. Но тези неща понастоящем не го тревожеха. Съществото се бе приближило. Много близо. Би могла да се намира до него, ако не беше арената, която лежеше между тях. Познаваше мястото добре. Бе изпълнено с множество жестоки зверове, понастоящем използвано да наказва онези, които Съглашенската армия искаше да послужат за назидателен пример.
Много отдавна д'кароните бяха възложили на черните си магове да запълнят клетките със заплашителни зверове, които да се изправят срещу обречените. Въпросните създания представляваха извратени, пораждащи погнуса пародии на природата, резултат от тъмните дела. Вихрещата се форма на жената едва бе докоснала хоризонта, когато прекоси арената. И внезапно трябваше да насочи цялата си забележителна мощ върху задачата да елиминира въпросните създания, същевременно успявайки да привлече вниманието на близката военна част.