Обединени от божества

Може би късметът й се бе усмихнал, а може би се дължеше на намеса на съдбата, но девойката остана незабелязана. Носена от нозе, изгарящи от умора, накрая достигна създанието, което я водеше.

Мин душеше и близваше земята. Муцунката й изразяваше объркване и отчаяние. Миранда разбра, че приятелката й е изгубила дирята. Чрез някакъв трик Лейн бе успял да заличи следите си. Девойката огледа околностите на светлината на утринното слънце, процеждаща се през облаците. Мек бял сняг, замръзнал до лъскавина, гладък и чист, се простираше във всички посоки. Никаква следа не го оскверняваше. Момичето стисна пестници. Зъбите й изскърцаха. Мин погледна умоляващо към нея.

— Всичко е наред, Мин. Справи се добре. Сега е мой ред да опитам.

Девойката бавно приклекна. Краката й остро възразиха, но тя не им обърна внимание. Мин се възползва от топлината на наметалото й, а младата магьосница насочи ума си към заклинание. Това бе едно от първите, които бе научила в Ентуел. Стисна очи, разпростирайки съзнанието си наоколо, усещайки същината на заобикалящото я. Бе усещала Лейн в селото. Знаеше какво да търси. Умът й бавно се протегна. Духовете на всеки човек, всяко животно, всяка живина около нея започнаха да изникват от чернотата на ума й. Бе поразена колко се различаваха тези духове от онези в Ентуел. Проблясващите същини се отнасяха към предните, както свещ към слънце. Тукашните хора бяха слаби, сразени. Духовете им бяха изтощени.

Сетне почувства нещо, което не бе усещала преди. Сред същините на людете имаше присъствия, които изглеждаха напълно противоположни. Другите духове излъчваха светлина, макар и слабо. А тези наподобяваха празноти, поглъщащи околната светлина и сила. С разпростирането на ума си докосваше все повече от тези петна. Това можеха да бъдат само д'кароните.

Продължи да се съсредоточава. Някъде в далечината зърна сбрани ярки, могъщи души. Погледна към тях. Те се сблъскваха с подобни духове — духове, които не бяха по-различни. Това бяха сражаващите се на фронта. Единствените наистина живи представители на народа й, гаснещи един по един. На други места черни духове се изправяха срещу сияещи, близници срещу хора. Миранда се зачуди дали тресорските войници знаеха, че враговете им изобщо не бяха човеци. Дали и те изчезваха, когато бъдеха надвити? Насочи търсенето си другаде.

Внезапно откри нещо. Някаква същина. Притежаваше същите характеристики като тази на Лейн, но бе различна. Бе далеч по-силна от останалите духове, които бе съзирала, по-силна дори от нейния, а изглеждаше някак недоразвита, не изпълнила това, което трябваше да бъде. Намираше се на североизток, сред крайбрежните планини. Фокусира се още по-напрегнато. Почти усети точното й местоположение.

Внезапно се разля вълна от нещо, отличаващо се с невъобразима мощ. Долетя от северозапад. Силата му закри всичко останало. То продължи, ставайки все по-силно и по-силно, докато накрая Миранда не прекрати медитацията си, за да не бъде погълната. Дори несъсредоточеното й съзнание все още усещаше пулсиращото могъщество. Избраната. Само тя бе в състояние да излъчва сила с подобна чистота и интензивност. А където бе тя, несъмнено и Лейн щеше да е наблизо.