Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— О! — застивам аз със смесица от шок и смущение. А после се опомням и отстъпвам. — Извинете!
— Извинявай, Брад — казва Нейт и бързо тръгва след мен. — Къде отиваш? — пита, смръщил чело.
— Уморена съм. Мисля да се прибирам у дома.
— Ще дойда с теб.
— Не, няма проблеми. Ти остани. Очевидно имаш работа.
Нейт се смръщва още повече и изсумтява:
— О, я стига, Луси! Защо го превръщаш в такъв въпрос?!
Поглеждам го и най-неочаквано виждам пред себе си човек, когото не познавам. Това не е дългокосият, пушещ трева, спокоен Нейт. Това е един напрегнат, вманиачен на тема здравословен живот и работа Нейт, който твърди, че кафето е вредно, но който няма нищо против да прави компания в тоалетната на някого, който се занимава с един бог знае какво.
— Не аз го превръщам. Ти си този, който непрекъснато говори за здравословния начин на живот. Така де, та ти отказваш да пиеш дори чешмяна вода! — изтъквам, спомняйки си за реакцията му у дома.
— Това е съвсем различно — клати глава той.
— Нищо подобно! Ти просто си лицемер!
— А ти ми правиш сцена! — просъсква той и се озърта уплашено, за да провери дали някой от гостите ни е чул.
Настръхвам, но се въздържам от отговора, който ми идва наум. Вместо това промърморвам:
— Виж какво, не искам нов скандал. Да забравим за станалото!
И започвам да се обличам, за да си тръгна, но Нейт тръгва след мен.
— Луси, почакай! Нека само си взема довиждане с няколко човека и идвам с теб!
— Няма проблеми. Ти остани. Аз ще си хвана такси.
Той ме поглежда на кръв, сякаш иска да ми каже: „Само не пред хората!“, а после изрича:
— Дай ми пет минути!
Оказва се, че му давам повече от двайсет, докато седя на прага и го чакам да се наприказва и насмее. На няколко пъти ми идва да се измъкна, без да му се обадя, и на част от мен й се иска да го бе направила, защото когато той най-сетне благоволява да си тръгне и се качваме в таксито, нито един от нас не е в добро настроение.
— Винаги ходим у вас. Защо веднъж да не останем у нас — за разнообразие? — обаждам се аз, когато той дава на шофьора своя адрес.
— Какво? Предпочиташ да стоиш у вас, отколкото у нас?! — поглежда ме смаяно той от другия край на седалката. Съвсем доскоро се свивахме в центъра, сгушени един о друг, а сега сме в двата края на седалката. Няма нужда да си експерт по езика на тялото, за да схванеш, че нещо не е наред.
— Че какво й е на моята квартира? — подхвърлям раздразнено.
— Надали можеш да я сравниш с моя апартамент, нали? — разсмива се той и повдига вежди.
И ако преди малко бях раздразнена, вече съм вбесена.
— И каква по-точно е разликата? — питам и скръствам ръце пред гърди.
Той въздъхва нетърпеливо и промърморва:
— Добре де, единият е на най-горния етаж на скъпа сграда с изглед към парка, а другият е на четвъртия етаж с изглед към стена с графити.
— На мен обаче ми харесва — настръхвам.
— На мен обаче не — свива рамене той.
— На мен пък не ми харесва твоя! — не му оставам длъжна.
— И защо да не ти харесва?
— Защото, първо на първо, всичко е бяло! А аз обичам цветните петна!
— Цветните петна ли? — изсумтява Нейт. — Сега разбирам защо апартаментът ти изглежда така, сякаш в него е избухнала фабрика за бои!
Ахвам възмутено.
— Без да броим онези вуду глупости!
— Какви вуду глупости? — провиквам се вбесено.
— Примерно онази маска! — изкрещява той.
— Това не е вуду! — възкликвам. — Но при мен поне има интересни неща! А твоят апартамент е толкова минималистичен, че в него няма почти нищо, с изключение на онази епилептична машина!
— Елиптична! — поправя ме важно той. — И между другото, няма да ти навреди и ти да пробваш на такава!
— Какво би трябвало да означава това?
— Означава, че никак няма да навреди на бедрата ти, нали така? Стига да искаш да се отървеш от този гаден целулит, разбира се.
Поемам си дълбоко дъх. Все едно ме нокаутира.
— Освен това си направила дупка в килима ми — продължава да нанася той ъперкъти.
— Какво? — поглеждам го аз, все още реанимирайки от предишния удар.