Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Обаче изстрел не последва. Екипажът на танка бе достатъчно бърз, за да го изкара на пътя, но все още не бе успял да зареди оръдието.

Което нямаше да им отнеме още много време.

Хеликоптерът на Юен беше изчезнал от полезрението им, скрит зад изкорубената ограда. Или току-що се беше приземил, или, предвид обстоятелствата, пилотът на личния самолет на Юен подгряваше двигателите за едно спешно излитане. Изглежда, Чейс нямаше никакви шансове да спаси София.

Но той беше длъжен да опита.

— Как ще се измъкнем оттук? – попита Нина.

Той кимна към оградата върху хълма.

— Гледала ли си „Голямото бягство”?

— Да, но… – тя тежко преглътна, когато осъзна какво има предвид. – Не, нали не мислиш сериозно да…

Чейс твърдо стисна зъби.

— Не, ние ще се справим по-добре от Стив Макуин. Нали вярваш, че този твой медальон ти носи късмет?

— Да.

— Е, сега е моментът да го използваш. Дръж се!

Той натисна педала за газта.

Камионът се устреми напред като бик, вдигна повече от трийсет мили в час и продължи да ускорява, докато не стигна подножието на хълма и не полетя нагоре.

Здраво стиснала медальона си, Нина изпищя…

Камионът се блъсна в оградата и тя се разлетя на парчета. Камионът прелетя над препятствието, шестстотинте тона метал, гума и скална маса сякаш бяха родени във въздуха.

Когато се стовари върху земята, силата на удара бе толкова голяма, че дебелите един фут гуми се накъдриха. Изпод колелата изригна огромна вълна от пръст, ударната вълна беше толкова силна, че събори войниците и охраната на земята и преобърна паркираните край входа всъдеходи. От каросерията на камиона излетяха камъни с размера на автомобили и се забиха в земята като метеорити.

Нина и Чейс изкрещяха едновременно, когато предницата на камиона се вдигна отново във въздуха. После се стовари на земята, запращайки задушаваща вълна от прах и натрошени камъни чак върху кабината. Почти заслепен Чейс се опита да задържи волана в посока към пистата.

— Нина! Добре ли си?

— О, чувствам се прекрасно – дочу се гневен глас от пода зад седалката. – като се изключат натрошените ми кости.

— Добре си. – Прахта се разсея, след като камионът отново ускори, а плакатът се вееше на вятъра. Пистата вече се виждаше. Сред паркираните край летището самолети беше и този на Ти Ди…

Както и един лъскав частен самолет, който заемаше позиция за излитане.

Чейс нямаше никакви съмнения чий е този самолет.

— Той се кани да отлита! – От двигателите на реактивния самолет изригнаха нажежени пламъци и вдигнаха прах.

— Не можеш да го настигнеш! – извика Нина. – Много сме далеч, никога няма да стигнем навреме!

— Трябва да го настигна!

Тя хвана Чейс за раменете и го разтърси, като извика почти в ухото му.