И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

– До скоро! – прошепнах аз.

Той ми се усмихна, почука два пъти на вратата и един страж дойде да му отвори.

Върнах се на мястото си до стената и свих крака под роклята си, използвайки сакото на Максън като импровизирано одеяло. После отново се потопих в спомени...

* * *

Джейда втри лосион в кожата ми – ритуал, който бях заобичала с времето. Въпреки че току-що бяхме вечеряли и още далеч не ми беше време за лягане, допирът на умелите ù ръце по раменете ми значеше, че работният ден е свършил и мога да се отпусна.

Днешният ден се оказа особено натоварващ. Освен че се бях сдобила със синина на хълбока, която трябваше да изстудявам с торбичка лед, осведомителният бюлетин беше доста стресиращ. Тази вечер се състоя официалното ни представяне пред зрителите и Гаврил разпита всяка от нас поотделно какво мислим за принца, какво ни липсва от дома и как се разбирахме една с друга. Аз звучах като птичка. Колкото и да опитвах да се успокоя, при всеки отговор гласът ми подскачаше една октава по-нагоре от вълнение. Силвия несъмнено имаше какво да каже по въпроса.

Разбира се, неволно се сравнявах с останалите момичета. Тайни не се представи особено добре, така че поне не бях най-зле от всички. Но ми беше трудно да определя коя се справи най-блестящо. Бариел излъчваше пълно спокойствие пред камерите, а същото важеше и за Крис. Нямаше да се учудя, ако стигнеха до Елита.

Америка беше прекрасна. Не че в това имаше нещо изненадващо, но чак сега осъзнавах, че никога не бях дружала с момиче от по-долна каста. А това ме караше да се чувствам като абсолютен сноб. Още от идването ми в двореца Америка беше най-близката ми довереница – и ако аз не можех да съм сред първите, се радвах, че поне тя е сред тях.

Естествено, знаех, че всяка друга би била по-подходяща за Максън от Селест. Още не можех да повярвам, че беше скъсала роклята на Америка. А фактът, че ù се беше разминало безнаказано, ме натъжаваше. Едва ли някое от момичетата би я издало на Максън, в резултат на което Селест беше свободна да ни измъчва на воля. Разбирах желанието ù да спечели – та нали всички го имахме, за бога, – но тя си позволяваше твърде много. Не можех да я понасям.

За радост, чевръстите пръсти на Джейда прогонваха всичкото напрежение от врата ми и образът на Селест започна да се изпарява от съзнанието ми, заедно с мисълта за пискливия глас и болезнената стойка, и всички останали грижи, придружаващи пътя ми към короната.

Когато на вратата се почука, се надявах да е Максън, макар и да знаех, че подобна надежда е безсмислена. Вероятно беше Америка и щяхме да пийнем по чай на балкона или да се разходим в градината.

Но когато Нина отвори вратата, видях стража от по-рано на входа на стаята ми. Той надникна над рамото ù, без да се съобразява с протокола.

– Госпожице Марли! Идвам да проверя как сте! – Беше толкова развълнуван, че чак ми стана смешно.

– Заповядай, влез. – Станах от тоалетната масичка и отидох до вратата. – Седни. Мога да помоля прислужничките да ни донесат по чаша чай.