![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
Спрях при стълбите, за да огледам едната си обувка. Токчето ù постоянно се закачваше за мокета. Не видях нищо нередно, затова продължих напред, нетърпелива да стигна до Дамския салон.
Като наближих първия етаж, отметнах косата си през рамо и отново се вглъбих в размисли около представянето си в двореца. Много исках да спечеля. Не бях прекарала много време с Максън, но ми се струваше мил и забавен и...
– Ох! – Токчето ми се закачи на ръба на едно от стъпалата и се пльоснах върху мраморния под. – Ау! – Простенах.
– Госпожице! – Вдигнах поглед и видях един от стражите да препуска към мен. – Добре ли сте?
– Да. Пострада само достойнството ми – отвърнах аз с пламнали от срам бузи.
– Не разбирам как вървят дамите в такива обувки. Цяло чудо е, че всичките не сте си изпочупили глезените.
Изкисках се, а той ми подаде ръка.
– Благодаря. – Заех се да оправям косата си и да заглаждам роклята си с длани.
– Няма защо. Сигурна ли сте, че ви няма нищо? – Той ме огледа тревожно, търсейки рани и драскотини.
– Малко ме наболява хълбокът, защото паднах на него, но иначе съм добре. – Което си беше истината.
– Дали да не ви придружа до медицинското крило за всеки случай?
– Не, наистина няма нужда – уверих го аз. – Добре съм.
Той въздъхна.
– Ще отидете ли да ви прегледат поне заради мен? Ако сте пострадали, а аз не съм направил нищо да ви помогна, ще се чувствам ужасно. – Сините му очи бяха страшно убедителни. – А и мога да се обзаложа, че принцът също би настоял да отидете.
Тук имаше право.
– Добре – съгласих се аз. – Ще отида.
На лицето му изплува широка, леко кривната усмивка.
– Добре тогава. – Той ме взе на ръце и аз ахнах от изумление.
– Не мисля, че е необходимо – възразих.
– За всеки случай. – Той тръгна по коридора, лишавайки ме от възможността да скоча. – Поправете ме, ако греша, но вие сте госпожица Марли, нали така?
– Да, аз съм.
Той продължаваше да се усмихва и аз не можах да сдържа собствената си усмивка.
– Доста ми е трудно да ви запомня всичките. Откровено казано, не бях сред най-добрите в академията и нямам представа как се озовах в двореца. Но тъй като искам да оправдая доверието на кралския двор, опитвам поне да науча имената ви. Така, ако на някой главнокомандващ му потрябва някое от момичетата, ще знам кое точно има предвид.
Харесваше ми как говори. Сякаш разказваше приказка, макар че просто ми споделяше нещо за себе си. Лицето му беше оживено и гласът му излъчваше енергия.
– Е, справяте се похвално – насърчих го аз. – И не бъдете толкова самокритичен. Сигурна съм, че сте били отличен курсант, щом са ви назначили в двореца. Явно главнокомандващите ви са видели голям потенциал във вас.
– Много сте мила. Ще ми напомните ли откъде сте?
– От Кент.
– О, аз съм от Алънс.
– Наистина ли? – Алънс се намираше на изток от Кент, точно над Каролина. Можеше да се каже, че сме съседи.
Той кимна с глава.
– Да, госпожице. За пръв път напускам родния си окръг. Е, за втори, ако броим обучението.
– Аз също. Малко ми е трудно да свикна с тукашното време.
– Нали? Нямам търпение да дойде есента, но не съм сигурен дали изобщо имат есен тук.
– Разбирам ви. Обичам лятото, но не всеки ден.
– Именно – съгласи се категорично той. – Представяте ли си колко странна е Коледата тук?
Въздъхнах.
– Няма как да е истинска без сняг. – Този факт наистина ме притесняваше. У дома по цяла година мечтаех да дойде зимата. Беше любимият ми сезон.
– Така е, за жалост – потвърди той.
Не знаех защо се усмихвам толкова. Може би защото разговорът ни беше така непринуден. Което ми се случваше за пръв път с момче. Да си призная, нямах много опит в тази сфера, но се радвах да видя, че май се справях по-добре, отколкото бях очаквала.
Щом доближихме входа на медицинското крило, той забави крачка.
– Би ли ме пуснал на земята? – попитах аз. – Не искам да решат, че съм си счупила крака или нещо такова.
Той се засмя.
– Разбира се.