Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— Сексът невинаги е нежен, но това? – Райли се размър­да в стола си. – Добре че нямаме видео.

Още!– Гласът на Малмон прозвуча гърлено, не съвсем човешки. –Един час! Ти обеща!

Така ли?– След като се засмя, Нереза каза: –Сега спи. Да, да, спи и сънувай, преди да ме отегчиш. Скоро ще ми дадеш всичко, което искам, всичко, което е мое, миличък. Провалиш ли се, кръвта ти не само ще подслажда виното ми.

Отново се чу пукане, после настъпи тишина.

— Това е всичко – осведоми ги Сойер.

— Предостатъчно е. – Като взе чашата си с вода, Саша отпи жадно. – Тя искаше да го види, така че сигурно има физическа трансформация.

— Не гледай към мен – промърмори Райли. – При мен е наследствено, три нощи в месеца.

— Но ти каза, че изпитваш болка, когато се променяш.

— Донякъде. Просто е част от трансформацията. Тя не го превръща в ликан. Неговата промяна е бърза, а и луната още не е пълна. Бих се обзаложила за „демон”.

— И аз – съгласи се Бран.

— Значи ще се бием с богиня, малка армия и демон. – Сойер се изправи и взе рекордера. – Страхотно. Ще го отнеса.

Макар записът да я бе разтърсил, Аника отново се вър­на към насладата от призори. Мислеше си за нея, докато разговаряха за битката – Саша беше сигурна, че през деня им предстои такава – и докато се хлъзгаше от лодката във водата, за да намери онова, което Сойер нарече проследя­ващо устройство, за да може Бран да го изпрати надалеч.

Гледаше как Сойер си окачва специалния подводен пистолет.

— Добре, тази локация означава, че трябва да обиколим повече от половината остров. – След като дръпна ципа на неопреновия костюм, Райли взе пистолета си. – Боговете не могат да ни обвинят в липса на усърдие и упоритост.

— Ще ми се да ви кажа, че усещам нещо, както в деня, когато намерихме Огнената звезда.

— Не търсиш само ти. – Райли потупа Саша по ръката. – И шестимата сме част от това. О, покрай „страстния” секс на Малмон забравих да ви кажа, че намерих нещо за Зали­ва на въздишките. Ще задълбая повече, като се върнем, но мисля, че „копая” на точното място. Ако не се бием днес, може да открия нещо, с което да си помогнем. А междувре­менно – готови ли сте за действие?

— Първата пещера е на два часа. – Докато закопчаваше кислородната си бутилка, Дойл повдигна брадичка, за да укаже посоката. – На около четири метра и половина под водата.

— Да действаме тогава. – Сойер седна отстрани и се претърколи във водата.

Без значение колко често се пробваха и проваляха в това търсене, плуването с приятелите й винаги доставяше удо­волствие на Аника. Днес опасенията бяха впили нокти в това удоволствие, в радостта й от преживяното призори.

Тя щеше да се бие, ако се наложи. Никога, никога ня­маше да избяга от дълга си. Но картината, която бе нари­сувала Саша, не й излизаше от ума.

Днес, когато кръжеше около групата във водата, не го правеше за забавление, а за да се увери, че всички са заед­но.