От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Между нея и момичетата не съществуваше емоционална връзка отбеляза Крейг. Не че тя нямаше желание за това, не просто не знаеше как да я изгради. Беше грижлива по своему ето храна, нуждаете се от храна, ето дрехи, имате нужда от дрехи такава си беше.

Веселбата продължила два, три, четири дни. От сутрин до вечер Крейг седял в паркираната пред блока кола с холандски номер. Започнал да привлича вниманието, а това не било хубаво. Двама съседи записали номера на колата, трети го фотографирал.

Едва в четвъртък Франк убедил Вера да покаже вратата на приятелчетата си и двамата да останат насаме за известно време. Тази събота и неделя щели да останат у дома с момичетата. В хотела Крейг се опитал да убеди Франк да разкара и Вера и да остане сам с децата, за да бъде избягнато евентуално физическо насилие.

Дай й пачка пари и я прати в бара казал Крейг. Веднага ще излезе.

158

Вера се запънала. През последните четири месеца си създала нови навици, от които не искала да се откаже толкова лесно. Крейг се преместил да наблюдава в едно гръцко кафене наблизо, а тревогата му растяла непрекъснато. Косата му растяла и имало твърде голяма вероятност да го познае не един местен жител. Знаел, че Франк и Вера спят заедно и Вера е много доволна от положението американски военен с пари в джоба. Крейг се опасявал, че Франк може би си прекарва времето много по-приятно, отколкото твърди.

Той все отлагаше и отлагаше. Започнах да се чудя дали не е започнал да я харесва и не е решил да остане тук. Паспортът и самолетният му билет бяха у мен, защото не бях съвсем сигурен в истинските му намерения.

На 4 май, петък, Крейг поставил ултиматум на партньора си, че в неделя си взима момиченцата без значение дали Франк е готов или не.

Няколко дни преди това, докато стояли в пансиона, Крейг си припомнил момчешките години и бойскаутските лагери. Веднъж неговата група изучавала обичаите на едно индианско племе, чиито храбри бойци започвали всеки нов ден с думите: „Днес е добър ден за умирачка". Към осем вечерта извикали Крейг на телефона в кафенето. Гласът от другата страна на жицата бил твърд и жизнен като на стар войник в стихията си.

Обажда се Брад изрекъл гласът. Днес е добър ден за умирачка.

Крейг се разсмял и дланите му започнали да се потят.

Втурнал се към блока на Вера, взел ца един дъх стълбите до третия етаж и нахлул в апартамента: щял да види дъщерите си за пръв път от четири месеца. Франк го пресрещнал и го спрял, като го докоснал леко.

Успокой се. Тук са и са добре.

Крейг си поел дълбоко въздух, влязъл в банята и си измил ръцете и лицето. Сега не било време да ги тревожи, казал си той. После последвал Франк във всекидневната, където децата гледали немски анимационен филм. Били слаби и с хубави черти. Стефани, по-голямата, имала дълга права руса коса и жизнерадостна усмивка. Двегодишната Саманта имала още бебешко личице и светлокестеняви къдри.