Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Но, Хари, всичко това е в книгата ви!
- Всичко, Маркъс, всичко. Ала никой не се опита да разбере. Всички правеха учени анализи на текста, говореха за алегории, символи и стилни похвати, каквито дори не владея. При положение че единственото, което бях направил, бе да напиша книга за Нола и мен.
*
Събота, 5 юли 1975 г.
Беше четири и половина сутринта. Улиците на града бяха пусти, само неговите стъпки отекваха. През цялото време мислеше за нея. Откакто реши, че повече не може да я вижда, бе изгубил съня си. Събуждаше се стреснат преди зазоряване и не успяваше отново да заспи. Тогава обличаше спортния си екип и отиваше да тича. Тичаше по плажа, преследваше чайките, имитираше полета им и пак тичаше чак до Орора. От Гуз Коув до там имаше поне пет мили, които той пробягваше като стрела. По принцип, след като прекосеше града от единия до другия край, се правеше, че тръгва по пътя за Масачусетс, все едно че смята да избяга завинаги, а после оставаше на Гранд Бийч, за да посъзерцава изгрева. Но тази сутрин, когато стигна до квартала около Теръс Авеню, спря да си поеме дъх и повървя между редиците от къщи, целият в пот, с туптящи слепоочия.
Мина покрай къщата на семейство Куин. Прекараната предния ден вечер с Джени бе със сигурност най-скучната в живота му. Джени беше прекрасно момиче, ала нито го разсмиваше, нито го караше да мечтае. Единствената, която го караше да мечтае, беше Нола. Повървя още малко и стигна до забранената къща, тази на семейство Келерган, пред която предишния ден бе оставил Нола разплакана. Беше се опитал да се държи студено, за да я накара да разбере, но тя така и нищо не разбра. Само каза: „Защо правите това е мен, Хари? Защо сте толкова лош?“. През цялата вечер бе мислил за нея. Докато вечеряха в Конкорд, дори излезе за малко, за да телефонира от една кабина. Поиска от телефонистката да го свърже с Келерганови в Орора, Ню Хампшър, и затвори веднага щом чу сигнала. Когато се върна на масата, Джени го попита добре ли е.
Застанал неподвижно на тротоара, Хари се взираше в прозорците. Опитваше се да си представи в коя стая спи тя. Н-О-Л-А. Нола, любима моя. Дълго стоя така. Внезапно му се стори, че чува шум. Понечи да се отдалечи, но се спъна в метална кофа за боклук, която се преобърна със зловещо тракане. Един прозорец в къщата светна и Хари хукна да бяга. Прибра се в Гуз Коув и се настани на бюрото си, за да се опита да пише. Беше началото на юли и той още не бе започнал големия си роман. Какво щеше да стане е него? Какво щеше да се случи, ако не успееше да го напише? Щеше да се върне към жалкия си живот. Никога нямаше да стане писател. Никога нищо нямаше да стане. За първи път го споходи мисълта за самоубийство. Към седем сутринта заспа на бюрото си, отпуснал глава върху разкъсаните и покрити със задрасквания чернови.
В дванайсет и половина на обед, в тоалетните за персонала на „Кларкс“ Нола изми лицето си с надеждата да заличи червенината около очите си. Бе плакала цялата сутрин. Беше събота, а Хари не идваше. Вече не искаше Да я вижда. „Кларкс“ бе мястото, където се срещаха в съботите, и Хари за първи път го нямаше. Когато се събуди, все още бе изпълнена с надежда. Казваше си, че той ще дойде да й поиска прошка, задето е бил лош, и че тя, естествено, ще му я даде. Мисълта, че ще го види, подобряваше настроението й и дори си сложи малко розово на бузите, за да му се хареса. Но на масата, докато закусваха, майка й строго я бе нахокала.
- Нола, искам да знам какво криеш от мен.
- Нищо не крия, мамо.
- Не лъжи майка си! Да не мислиш, че не забелязвам? Смяташ ме за глупачка?
- О, не, мамо! Никога не бих си помислила такова нещо!
- Мислиш, че не забелязвам, че не се свърташ вкъщи, че си прекалено весела, че си боядисваш лицето?
- Не правя нищо лошо, мамо. Уверявам те.
- Мислиш, че не знам, че си ходила в Конкорд с онази малка развратница Нанси Хатауей? Ти си лошо момиче, Нола! Срам ме е за теб!
Преподобният Келерган бе излязъл от кухнята, за да се затвори » гаража. Винаги постъпваше така, когато се караха, не искаше да присъства. И бе включил грамофона си, за да не чува ударите.
- Мамо, кълна се, че не правя нищо лошо - повтаряше Нола.
Луиза Келерган загледа дъщеря си със смесица от отвращение и презрение. После се изсмя.
- Нищо лошо? Знаеш защо напуснахме Алабама... Знаеш защо, нали? Да ти опресня ли паметта? Ела насам!
Хвана я за ръката и я помъкна към стаята й. Накара я да се съблече по бельо, после дълго я гледа как трепери.
- Защо носиш сутиен? - попита Луиза Келерган.
- Защото имам гърди, мамо.
- Не би трябвало да имаш гърди! Твърде млада си! Сваляй сутиена и ела насам!