Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Дали да не попитаме Решадийели Ахмед Реис истината ли казваш?

В такива моменти всички нерви на Алехандро зазвънтяваха като камбани със сигнала за тревога: „Внимавай, капан!“

– Точно така. Имаш късмет. Решадийели в момента е на нашия кораб. Кой би допуснал, че дясната ръка на Тургут Реис няма да те познае. Я да Ви изправим лице в лице.

Добре че Алехандро бе обучен в тези игри. Веднага се сети за свещеника. „Бог да го благослови! – си рече наум. – Ден след ден ми давеше да пия от вълшебната отвара, за да пресече болките. А сега, толкова отдалече, ми пази животеца“. Наистина, нямаше нещо, което да не знае за Реис. Къде е роден, как е попаднал в робство при турците, как е станал моряк, какво правел на пиратските кораби. Всичко знаеше. Познаваше до един и всички, които командваха кораба. Всяка подробност беше обяснил на Алехандро, но не му беше споменавал за някого, наречен Ахмед Реис.

– Ахмед Реис ли? – щеше да се засмее. – Отскоро ли е станал Реис този Решадийели? По мое време дясната ръка на Реис беше Салих Реис. Не познавам никакъв Ахмед. Ясно, той също няма как да ме познае.

До идването си в Истанбул не беше направил гаф. Щеше да се справи безпрепятствено и безпогрешно и с този разпит. Твърдо вярваше В онази вечер, преди да го качат като гребец на венецианския кораб мъжът с острата брадичка и зловещото лице му беше казал: „Не се бой Ти си Божият избраник. Помни го! Не го забравяй! Там ще играеш ролята на турчин. Бъди като тях рязък, с мрачен поглед, безстрашен, смел, отваряй си очите на четири страни, внимавай какво говориш!“.

И ето че Алехандро изпълняваше всичко това. Нищо не пропускаше. Изпепели страха в сърцето си, стана същият като тях. Господ му показа Исус Христос, понесъл на гръб Разпятието към собствената си гибел. Нима можеше да се страхува от смъртта човек, преживял такова чудо? Както Исус се е пожертвал, за да изкупи греховете на цялото човечество, така и той щеше да умре за победата на понесения от него кръст. Какво толкова? И от какво да се плаши? И самия Тургут Peис да доведяха, нима нямаше да го прегърне и да възкликне: „Хей, Исмаил юнако мой!“ Макар че всичко останало беше нагласено, това, че е негов моряк, си беше самата истина.

Невъзмутимо изчака петте чифта очи да го измерят от глава до пети.

Разпитът премина много по-лесно, отколкото очакваше.

– На чий кораб беше, когато ви атакуваха?

– При Дурсун Реис, от Синоп.

– Как попадна в плен?

Е, че как ще попадне, с бой, разбира се. Алехандро им разказа най подробно за дългата кървава битка.

– Колко време лежа по испанските тъмници?

– Четири години. Може малко повече, може малко по-малко. Възможно е да са били и пет. Не виждах светлина, затова нямаше как да броя дните.

– При разпитите какво те питаха?

– Къде е Драгут? Колко кораба има? Къде ще атакува? Къде ще бъде срещата му с Хъзър Реис? Колко оръдия има? Ето такива неща.