Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Аз победих, ала в нощ като тази ми се струва, че победата, която извоювах заради Рудолф, бе платена твърде скъпо. Да, питам се дори дали ако не се бях намесила, щях да спестя на сина си болката от един провален живот...
Гондрекур бе отстранен от обкръжението на престолонаследника, императорът го назначи за командващ на армейски корпус. Нужно ли е да добавям, че неговите войници първи бяха унищожени при Кьониггрец25? Че хората говореха за него не заради военните му успехи, а заради срамната случка, когато в гнева си откъснал ухото на свой войник?
На важния пост като нов възпитател назначих Йозеф Латур фон Турмбург. Четирийсет и четири годишният старши лейтенант беше войник до мозъка на костите, с което получи одобрението на императора, но освен това беше следвал и право, а от 1860 година служеше като флигеладютант на императорското семейство. Ценях дискретността и приятните му обноски и знаех, че ще бъде подходящ възпитател на моя чувствителен син.
Излязох права. Рудолф обикна този човек, който насърчаваше природонаучните му дарби, изостряше интелигентността му и по този начин, без да иска, му отваряше очите за грешките на монархията. Това беше началото на онези проблеми, които все повече отдалечаваха Рудолф от баща му и правеха сина ми нещастен и недоволен.
По онова време обаче ми беше ясно само едно – че с намесата си се бях опълчила публично на императорската майка. Тонът помежду ни, и без това хладен, стана леден. Тя ме упрекваше, че с красотата си съм завладяла Франц Йозеф, за да го манипулирам.
– С цялото си сърце и душа съжалявам, задето отстъпих и разреших този брак – хвърли в лицето ми тя.
Беше права, но не би ме разбрала, ако го бях изрекла на глас. Ограничих се с учтив поклон и запазих мислите за себе си.
Как не виждаше, че решението на нейния син бе повлияно не от любов, а от слабост? Императорът мразеше да го принуждават да действа против волята си. Затова пък винаги даваше право на онзи, който му се противопоставяше и не му оставяше друг изход.
Можех ли да обичам такъв слабохарактерен мъж?
ВИЕНА, ЯНУАРИ 1866 – ДЕКЕМВРИ 1866 ГОДИНА
„Сърдечните, неразривни връзки“
– Значи това Дюла Андраши26.
– Нямаше нужда да ми го представят. Той стърчеше сред редиците на унгарската делегация като самотна скала в морето. Носеше извезаната със сърма дреха на маджарските князе. По обточената му със скъпоценни камъни мантия искряха златни бродерии, на излъсканите му до блясък ботуши дрънчаха шпори. Тигровата кожа, преметната върху раменете му, го превръщаше донякъде в цигански предводител, донякъде в татарски главатар.
Какъв мъж само! Изпод гъстите вежди гледаха тъмни, пламенни очи, върху високото чело падаха непокорни черни къдрици. Изящни мустаци, твърд контур на брадичката, пружинираща походка на опитен ездач – тези детайли допълваха образа на героя, който въпреки войнствената си поза притежаваше и излъчването на елегантен артист. Под мишница носеше калпака си, окичен с птичи пера, на хълбока – украсената със скъпоценни камъни сабя, неделима част от парадния костюм.
Мили Боже, дали ми пролича, че сърцето ми се запремята като лудо? Зави ми се свят от възбуда, докато си спомнях всички онези неща, които Ида ми бе разказвала за храбрия заместник-председател на унгарския Парламент. Тя се възхищаваше от него и, ако можеше да й се вярва, в това отношение споделяше компанията на всички унгарки – от селското девойче до благородната дама.
Андраши беше сред унгарските революционери от 1848 година осъдени задочно на смърт. Палачът заковал на бесилото черна табела с името му и по този начин го обесил „il effigie”27 , така да се каже образно, а не ефективно. През това време честитият мъртвец, пращящ от здраве, живеел в изгнание в Париж, където дамите го нарекли „lе beau pendu" – обесеният хубавец, и се избивали за благоволението му.
Една от тях, красивата му сънародничка Катинка Кендефи, успяла да заплени сърцето и душата му. Ида твърдеше, че не му били необходими и двайсет и четири часа, за да си осигури ръката й. Всичко това ми се струваше невероятно, докато не го видях. Той беше мъж, който бе в състояние да предизвика и най-доброто, и най-лошото в една жена. Досега познавах такива мъже само от картините и от легендите за герои.
Пак от Ида знаех, че майка му използвала цялото си значително влияние във Виена и в Унгария, за да издейства помилването му. След като се завърнал в родината с жена си и сина си, той й се отблагодарил, като от бивш революционер се превърнал в ловък политик. Имал само една цел: мир за Унгария! Заради нея бил готов дори да се сдобри с императора, подписал навремето смъртната му присъда.