Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Автомобилите бяха спрели в подножието на един хълм. Оттам се виждаше гориста местност, която се спускаше надолу чак до лагуната. Слънцето се снижаваше на запад и потъваше в мъгливия хоризонт. Целият Юрски парк беше окъпан в мека светлина, под която сенките се удължаваха. Повърхността на лагуната се къдреше и образуваше розови полумесеци. Далеч на юг видяха източените шии на апатозаврите, които стояха на брега, а телата им се отразяваха в леко развълнуваните води. Тишината бе нарушавана само от тихото жужене на цикадите. За пътниците, загледани в този пейзаж, не беше трудно да повярват, че са се пренесли милиони години назад във времето на този изчезнал свят.
— Въздействащо, нали? — чуха те гласа на Ед Реджис по радиовръзката. — Понякога идвам тук надвечер. Харесва ми просто да си седя…
Грант не беше особено впечатлен.
— Къде е тиранозавърът? — попита той.
— Уместен въпрос. Тук често може да се види малкият рекс, долу в лагуната. Лагуната е зарибена и животното се е научило да хваща риба. Интересно е как го прави. Не я лови с ръце, а потапя цялата си глава под водата. Като птица.
— Малкият ли?
— Малкият рекс. Той е само двегодишен и е достигнал едва една трета от ръста си. Висок е около два метра и половина и тежи тон и половина. Другият е възрастен тиранозавър, но в момента не го виждам.
— Може би е отишъл да дебне апатозаврите — предположи Грант.
Реджис се засмя, гласът му прокънтя като метал по радиовръзката:
— Би отишъл, стига да можеше, повярвайте ми. Понякога застава на брега, загледан в онези животни, и размахва в безсилен гняв малките си лапи. Но периметърът му на движение е ограничен с ровове и огради. Нарочно сме ги скрили, но повярвайте ми, той не може да ходи където си иска.
— Къде е тогава?
— Крие се — отвърна Реджис. — Малко е срамежлив.
— Срамежлив ли? — повтори Малкълм. — Тиранозавърът рекс е срамежлив!?
— Ами обикновено се крие. Почти никога няма да го видите на открито, особено денем.
— Защо?
— Допускаме, че кожата му е доста чувствителна и се пази да не изгори на слънце.
Малкълм се разсмя.
— С този парк разсейвате много заблуди — въздъхна Грант.
— Едва ли ще останете разочаровани — каза Реджис. — Само имайте търпение.
До ушите им достигна тихо блеене. Насред поляната се появи малка клетка, вдигната изпод земята с хидравличен подемник. Преградите на клетката се плъзнаха надолу, а козата остана вързана в средата на поляната, издавайки жални звуци.
— Всеки миг ще се появи — каза Ед Реджис.
Всички се загледаха през прозорците.
— Вижте ги — рече Хамънд, вперил поглед в екрана в контролната зала. — Чак са се навели през прозорците от любопитство. Нямат търпение да го видят. Дошли са, защото опасността ги привлича.
— Точно от това ме е страх — каза Мълдун.
Въртеше на пръста си халка с ключове и напрегнато наблюдаваше двата автомобила. Това беше първата обиколка на посетители из Юрския парк и Робърт Мълдун, подобно на Арнолд, беше изпълнен с опасения.
Беше едър петдесетгодишен мъж със стоманеносиви мустаци и тъмносини очи. Израснал в Кения, той бе прекарал по-голямата част от живота си като водач на ловци на едър дивеч, какъвто беше и баща му. От 1980 година обаче бе работил главно в групи за опазване на застрашени видове и като консултант на строители на зоопаркове. Беше си спечелил известност. В една статия на лондонския „Сънди Таймс“ се казваше: „Каквото е Робърт Трент Джоунс за игрищата за голф, това е Робърт Мълдун за зоологическите градини — проектант с огромни познания и опит, каквито не притежава никой друг.“
През 1986 година бе нает от една компания в Сан Франсиско, която строеше частен резерват на северноамерикански остров. Мълдун бе очертал териториите на различните животни, пространството и естествената среда, необходима за лъвовете, слоновете, зебрите и хипопотамите. Бе казал кои животни могат да живеят заедно и кои трябва да бъдат разделени. По онова време този вид работа вече беше почнала да му омръзва. Малко по-интересна беше работата му в един индийски парк в Южен Кашмир, наречен „Светът на тигрите“.
Преди година му предложиха да стане управител на Юрския парк. Предложението съвпадна с желанието му да се махне от Африка. Заплатата беше отлична. Мълдун сключи договор за една година. Беше поразен, когато разбра, че в парка живеят праисторически животни, създадени с методите на генното инженерство.