Право на милосърдие

След като приключи сутрешното стратегическо заседание с Мишел, Харди извървя три пресечки във ветровития предобед и купи половин дузина пресни „бао“ — лепкави кутийки, пълни с различни сосове за барбекю, в които бяха напоени късчета месо — свинско, пилешко и патешко. Сам по себе си фактът, че човек по всяко време може да намери горещи, току-що изпечени на скарата „бао“, е достатъчно основание да се живее в град като Сан Франциско, рече си той.

Седеше в „Солариума“, сам, с все още ясни спомени за ароматните „бао“ в съзнанието и разтворен на масата брой на сутрешния „Кроникъл“. Не бе забравил снощния си разговор с Ейб Глицки (Аха! Ето кой е свил четките за зъби! А дори и да не го е сторил, Харди може да го обвини в това престъпление и да стане голям майтап!)

От разговора по време на вечерята стана ясно, че Глицки е убеден в убийството на Сал. Дори нещо повече — че това убийство е извършено именно от Греъм. Ако наистина е така, значи Глицки знае повече от самия Харди.

Прегледа вестника, но не откри нищо особено. През уикенда липсваха каквито и да било сензационни разкрития. Дори областната прокурорка Прат и главния прокурор Пауъл запазваха „враждебно мълчание“ (според определението на един от материалите). Трийсет и един лекари бяха откупили една цяла страница за реклама, за да обявят, че са асистирали на свои пациенти да напуснат живота. Но Харди знаеше, че това няма да се отрази пряко върху случая Греъм Русо.

И така, какво знае Глицки?

Придърпа към себе си обсипаният с бутони телефонен апарат на заседателната зала и започна да набира номера на отдел „Убийства“, после се отказа и остави слушалката. След като лейтенанта отказа да говори по въпроса преди шестнайсет часа, той едва ли ще го стори точно сега. На фронта не се забелязваха промени.

Изведнъж пред очите му отново зина оная древна конска уста.

— Идиот! — промърмори той и се плесна по челото.