Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— А какво беше? — попита на глас той. — Как може да е различно от това, което мисля?
— Ако Сара имаше намерение да ме арестува, тя вече щеше да го е сторила, Диз — успокоително промърмори Греъм. — Тя просто искаше да научи повече…
— Имаш предвид сержант Евънс от отдел „Убийства“, нали? Как така изведнъж стана Сара? Вие какво, да не би да си ходите сериозно? Ще ми бъде от полза, ако съм наясно по този въпрос!
— Нищо такова, Диз.
— Тя просто искаше да узнае истината, така ли?
— Точно така.
— А какво ще кажеш за онзи момък от „Тайм“?
— Добро момче.
Харди го видя как повдига рамене, в душата му се промъкна раздразнение. Май няма да е зле да го пораздрусам, рече си той.
— Греъм, на репортера това му е работата! Той е длъжен да се представи като добро момче, за да измъкне от теб всичко, което му е необходимо за материала. В хода на този процес няма нищо лично, разбираш ли?
— В случая не беше така — възрази Греъм. — Беше различно. В крайна сметка ми беше приятно да се разтоваря пред някого…
Лактите на Харди бяха върху масата, а слушалката — здраво притисната към ухото му. Посоката на разговора беше очевидно безсмислена. Крайно време е да сменим темата, рече си той. Да поговорим за ограничение на евентуалните поражения.
— Е, хубаво — примирено въздъхна той. — Кажи какво разказа на приятелката си Сара този път… Надявам се, че поне част от откровенията ти съвпадат с предишната версия…
— Най-очевидните неща — засмя се в слушалката Греъм. — Нищо, за което би могъл да се тревожиш…
— Най-очевидните ли?
— Ти знаеш…
— Всъщност, не знам. Защо не ме осветлиш?
— Ами, например истината за отношенията между мен и баща ми. Искам да кажа, че признах за помощта, която му оказвах… Нататък беше по-лесно, тъй като вече изяснихме въпроса за тези отношения…
— Чакай малко. Какво означава „нататък“?
Кратка пауза, после:
— Признах, че от време на време съм му инжектирал морфин… Но не и във въпросния ден.
— Ти призна това на сержант Евънс?!
— Да… — Колебанието този път беше доста по-продължително: — Казах ѝ също, че във въпросния петък минах покрай Сал, но той не си беше у дома…
Почти в същия час на деня главният прокурор на щата Калифорния Дийн Пауъл беше пред вземането на важно решение. Рано сутринта бе пристигнал от Сакраменто и веднага повика при себе си Драйсдейл и Гил Соума. В момента тримата приключваха с обяда си във вътрешната зала на „Джакс“ — един от най-старите и най-изискани ресторанти в града. Покривката от блестящобял лен бе почистена от трохите, възрастен келнер в смокинг пълнеше чашите им с кафе.
Пауъл се беше издигнал именно в Сан Франциско. Преди да бъда избран за главен прокурор, той бе служил в областната прокуратура, достигнал до поста старши прокурор. Навикът му да приглажда дългата си бяла коса с пръсти отдавна бе станал обект на различни карикатури в пресата, но това изобщо не го притесняваше. Преди да се обърне към Соума, той отново прокара пръсти през косата си:
— Според мен сме близо до консенсус, но честно ще ти кажа, Гил, че имам известни резерви относно твоето участие. Някога изобщо да си работил по дело за убийство?
Разбира се, Пауъл прекрасно знаеше отговора на този въпрос. Той беше впечатлен както от служебната характеристика на Соума, така и от пламенния ентусиазъм, с който младежът се нахвърляше върху работата. Но сега искаше да го подложи на нещо като тест, да провери дали може да издържи на неофициалния разпит на шефа си, дали е готов за далеч по-тежките изпитания, които несъмнено го очакват в съдебната зала.
Соума поднесе салфетка към устните си и отговори без нито миг колебание:
— Не, сър. Но това дело мога да го спечеля.
— Дори ако обвинението е за предумишлено убийство?
— То вече е такова, сър. Днес сутринта получих последните рапорти на полицията по разследването. В тях категорично е посочено, че вероятността за асистирано самоубийство отпада.
— Това го приемам, Гил — кимна Пауъл. — Но най-важното за нас на този етап е да сме сигурни, че се готвим да обвиним истинския извършител, нали? — Облегна лакти на масата, отново прокара пръсти през косата си, после заби показалец в лицето на Соума: — Ти мразиш тоя Греъм Русо, нали? И тази омраза е изцяло на лична почва!
Соума стрелна с очи своя покровител Драйсдейл, който спокойно разбъркваше кафето си. Не получи помощ от него и бавно кимна:
— Вярно е, че не го харесвам, сър…