Право на милосърдие

— За какво, Гил? — подхвърли и Глицки.

Соума все още беше възбуден от личната си среща с главния прокурор на щата. Вталеният костюм от тъмен плат стоеше като на закачалка върху кльощавата му фигура. А Глицки предвидливо беше заел седнало положение, тъй като не искаше да стърчи над дребничкия младеж.

Но това, което му липсваше във физическо отношение, беше щедро компенсирано от невероятната енергия. Соума кимна на лейтенанта, извърна се към инспекторите и стегнато започна:

— Главният прокурор е доволен от досегашната ви работа. Предоставили сте достатъчно улики, за да бъде повдигнато официално обвинение. Но той е на мнение, че през следващите няколко дни трябва да променим посоката на следствието…

— Накъде? — попита Лание.

— Навсякъде другаде, но не и по посока на Греъм Русо.

Настъпи тишина, която бе нарушена от пропукването на поредния фъстък между пръстите на Лание.

— Но нали той го е извършил? — обади се инспекторът.

— Така е — кимна Соума. — Но Дийн Пауъл иска от нас да прекопаем градината още веднъж, просто за всеки случай. Вие несъмнено сте обърнали внимание на факта, че това дело се превръща в политическа бомба. По тази причина ние много държим да покажем, че не преследваме Греъм по политически причини. Че подобни причини не влияят на нашето отношение. — Гласът му леко се промени: — Това е. Той просто иска да се подсигури…

Глицки се облегна назад, столът му проскърца. Кракът на Лание ритмично почукваше по страничния плот на бюрото, върху което бе седнал. Туп, туп, туп… Кънтящ и не особено приятен звук.

— По въпроса за разговорите… — подхвърли Соума. — Имате ли ги на запис?

Лание стрелна с поглед Глицки, който остана неподвижен, със скръстени на гърдите ръце.

— Може би все пак трябва да се прехвърлим в нравствената, а? — предложи той.

Евънс се приведе напред. Младият прокурор бе направил крачка навътре в помещението и бе понижил глас, а тя не искаше да пропусне нито една реплика.

— Защо да ходим там? — попита.

Партньорът ѝ беше ченге с опит. По тази причина знаеше накъде вървят нещата и побърза да изпревари Соума:

— Не желаете нищо върху хартия — извърна се към него той. — Това искахте да кажете, нали?

— Да — кимна прокурорът. — Поне на този етап…

— За какво говорите? — изгледа ги озадачено Евънс.

Соума леко кимна, предоставяйки отговора на Лание.

— За уликите — рече инспекторът.

— Добре, предавам се — въздъхна Евънс. — Какво за уликите?

— Прокуратурата е длъжна да запознае защитата с всички улики, нали така? — започна Лание. — По тази причина, в случай че открием и други заподозрени, ние трябва да предоставим имената им на защитата. И какво ще стане? Адвокатът на Греъм непременно ще ги призове и ще ги изтъпанчи пред съдебните заседатели!

— Господин Пауъл не желае да помагаме на защитата с други заподозрени — добави Соума. — Нито пък вижда смисъл в евентуалното объркване на съдебните заседатели. Следователно вие разпитвате тези хора и…