Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Защитник на Русо е Дизмъс Харди, нали?
— Да, сър.
Соума помнеше тази история не по-зле от собственото си име. Преди три години, при последното дело на Пауъл като обикновен прокурор преди заемането на новия пост, Дизмъс Харди бе извадил заека от ръкава си и успя да оневини клиентката си, въпреки че съдебните заседатели не само я бяха обявили за виновна, но и бяха произнесли смъртна присъда. Не беше тайна, че оттогава насам Пауъл непрекъснато търси възможност за реванш.
— Добре — въздъхна след нова пауза Пауъл. — Да вървим при него…
Драйсдейл леко почука по масата, опитвайки се да привлече вниманието на главния прокурор.
— При цялото ми уважение, Дийн, аз съм на мнение да изчакаме още ден-два. Греъм няма да ни избяга, защо да не постигнем КЗ?
Това беше жаргон от младините на Пауъл, още от първите му дела в областната прокуратура. КЗ означаваше „кучешки задник“ — акроним, който младите прокурори използваха за всяко желязно изградено обвинение.
Пауъл се замисли за момент, после кимна:
— Добре, идеята не е лоша… Но нека се разберем: прибираме копелето в четвъртък, най-късно в петък, окей?
— Дадено — кимна Соума, правилно преценил погледа на шефа си, забит настоятелно в лицето му.
Началник на отдел „Убийства“ вече почти две години, Глицки натрупа достатъчно опит, за да предприеме решителни крачки към подобрение в работата. Тази сутрин например, след като отведе Евънс и Лание при съседите от нравствената, за да използват уединението на кабинет със затваряща се врата, той решително отвори най-горното чекмедже на бюрото си и измъкна оттам една метална рулетка.
Премери зейнала в стената дупка, която някога беше запълнена от врата (онази, която бяха свалили за боядисване и която вече никога не се върна на мястото си), после позвъни в един от близките специализирани магазини и с леко учудване откри, че вратите не фигурират сред ембарговите стоки в тази страна. Продавачът от другата страна на линията изглеждаше леко развеселен от учудването му, след което обясни, че вътрешни и външни врати се продават навсякъде.
След кратък размисъл лейтенантът стигна до заключението, че би трябвало да знае от собствен опит, но едновременно с това си даде сметка, че когато човек е затънал до гуша в бюрокрацията, подобни елементарни задачи започват да му се струват невероятно трудни, изискващи колосални усилия. Навремето бе попълнил съответния формуляр до службата за поддръжка с искане за нова врата. Отговор не получи. Стори го още три пъти, на равни интервали от време, с абсолютно същия резултат.
В крайна сметка се примири с факта, че нова врата няма да получи. Едва тази сутрин вдъхновението го връхлетя с нова сила и той остана смаян от простотата, с която проблемът можеше да бъде решен: уведомява подчинените си, поръчва вратата и толкоз! Продавачът го увери, че до петък вратата ще бъде монтирана и напълно готова да изпълнява своите функции — новичка, съответно боядисана и нагласена.
Какво чудо!
Лание и Евънс се върнаха в службата преди малко, в ранния следобед. Глицки за втори път се срещаше с тях. При първата им среща — онази зад вратата на колегите от нравствената — той бе информиран за дейността им през уикенда. И научи доста интересни неща: за наличието на борба в апартамента на Сал, за признанието на Греъм Русо относно морфина и посещението при баща си в деня на убийството. Не остана особено очарован от факта, че Евънс бе направила гаф с магнетофона, но бе принуден да се примири с него.
Това първо работно заседание с инспекторите трябваше да го подготви за срещата с Драйсдейл, насрочена за девет сутринта. Именно той щеше да запознае Дийн Пауъл с последните новини по разследването. Очевидно всичко бе минало добре, тъй като следобед Драйсдейл пак се обади.
Пауъл бил склонен да действа незабавно и поискал ареста на Греъм Русо, но Драйсдейл успял да го убеди да изчакат още ден-два, просто за да превърнат случая в КЗ. След което изреди един куп инструкции, които Глицки трябваше да запомни наизуст.
Именно това беше целта на второто заседание — Глицки трябваше да предаде инструкциите на преките изпълнители. Присъстваше и Гил Соума, по настояване на Драйсдейл. Вероятно искаше да приобщи момчето към екипа, пък и да го използва като ухо и око.
Събраха се в кабинета на Глицки с цената на доста усилия. Лейтенантът се напъха зад бюрото си, а Соума остана там, където скоро щеше да има врата. Евънс се беше отпуснала на един стол пред бюрото, а Лание бе седнал на ръба на същото бюро и небрежно си хапваше фъстъци. Черупките хвърляше в кошчето за боклук, но не всички попадаха там.