Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Прав си — кимна Хелън. Реакцията на малкия ѝ син наистина беше в разрез с характера му. Ако Джордж се отличаваше по нещо от повечето хора, то това нещо беше безстрастието, липсата на каквито и да било външни емоции. — И аз останах изненадана от нея…
— Питам се дали не е споделил нещо с теб…
— За какво? — сбърчи красивото си лице тя.
— За онзи петък. За нещо, което може би се е случило в този ден…
— Не — поклати глава тя.
— Защото точно в петък го нямаше в банката…
Очите ѝ се разшириха от учудване, тялото ѝ се плъзна обратно под водата, неволно потърсило ласкавата ѝ закрила.
— Кога го е нямало, казваш?
— Не през целия ден — замислено докосна устната си Лелънд. — Не съм правил точни справки, но става въпрос за времето между единайсет и два следобед…
— Не го ли попита къде е бил?
— Попитах го. Но нали го знаеш какъв е? Каза, че не си спомня, но вероятно е бил при някой от клиентите си. После добави, че би могъл да провери точно, ако това наистина ме интересува. И разбира се, нещата останаха така. Затова се запитах дали не е споменал нещо пред теб…
— Не, Лелънд. Нищо не ми е казвал, честна дума. — Тя изпусна лека въздишка, очите ѝ проследиха фигурата на съпруга ѝ, заела предишното си положение с кръстосани крака. — Да не би да мислиш, че е ходил при баща си?
— Страхувам се, че това е напълно възможно. Никак не ми се иска да излезе така, но предчувствието ми сочи друго…
— Не трябваше да го викаме при последното нахлуване на Сал — поклати глава Хелън.
— Няма смисъл да обсъждаме тази тема — махна с ръка Лелънд. — Стореното, сторено… Той беше тук. На единствената територия, на която би трябвало да се чувстваш защитена от Сал…
— Знам. Но Джордж очевидно не е успял да превъзмогне болката. И продължава да е убеден, че човек, който е в състояние да причинява подобна болка на близките си, не може да бъде безобиден…
— Може би е прав — промърмори Лелънд. — Може би дълбоко в себе си Сал съвсем не беше безобиден тип…
— Не, тук грешиш — убедено отвърна Хелън, извади ръката си от водата и докосна мъжа си. — Сал не беше като теб, Лелънд. Той беше един наистина прост човек. Не би ме наранил за нищо на света. Просто беше болен и объркан, това е всичко…
Настъпи продължително мълчание. Очите на банкера бяха широко отворени, но не виждаха нищо.
— Питам се дали Джордж е разбрал — най-сетне проговори той, — че ние проявявахме доста голямо търпение, че гледахме да загладим нещата… Ако бяхме направили официално оплакване, може би…
— Това не беше необходимо, Лелънд — остана непреклонна Хелън. — Нали информирахме социалните служби? Ако имаше опасност, те щяха да се погрижат за него. Но очевидно са решили, че става въпрос за единичен епизод.
— Няколко единични епизода.
— Три, само три. Но при нито един от тях спешната помощ не беше наложителна. А и тези неща отнемат доста време. Опасност повече не съществуваше. А всъщност — едва ли изобщо е съществувала. Сал просто имаше моменти, в които се връщаше в миналото.
— Дано да е било така — въздъхна Лелънд. — Но аз не съм много сигурен…
Тринайсета глава
Рано сутринта в понеделник Харди и Мишел бяха в кантората. Всеки зае по една част от просторния диван, масичката пред който бе отрупана с папки и документи.
— Знаеш ли откъде идва израза „право от конската уста“? — Мишел вдигна глава от документа пред себе си и го погледна така, сякаш изведнъж беше проговорил санскритски. — Хайде, сети се!
Празните приказки не бяха силната страна на Мишел, но тя вече беше разбрала, че това е един от начините за комуникации на новия ѝ шеф. По тази причина остави папката, облегна се назад и се приготви да слуша.
— Това е един от основните философски въпроси, възникнали в ранното Средновековие — впусна се в разяснения Харди. — Може би не по-малко важен от въпроса колко ангела могат да танцуват върху главичката на карфица…
— И какъв всъщност е той?
— Колко зъби има в устата на коня.
— Ти се шегуваш!
За момент Харди не повярва, че Мишел — може би най-умната глава в кантората след самия Фрийман, не е чувала за тези неща. После всичко дойде на мястото си: беше срещал достатъчно интелектуално късогледство, за не се учудва на нищо. В ерата на тясната специализация доста рядко се срещат хора с дипломи по счетоводство и право едновременно, от тези хора най-малко би трябвало да се очакват задълбочени познания и по други науки, особено пък история и философия.