Право на милосърдие

— Страхотно! — иронично подхвърли тя. — Изумително!

Съдията по делото „Триптек“ съвсем наскоро бе поел ролята на монаха, който се заел да брои конските зъби. Рано тази сутрин Мишел позвъни на Харди да му съобщи новината, че срещу тях е постъпил контра иск. Пристанище Оукланд внесло в съда официална жалба срещу „Триптек“ за претоварване на техния контейнер. После съдията решил, че именно „Триптек“ трябва да докаже точния брой на компютрите, натоварени във въпросния контейнер, отхвърляйки обичайната за подобни дела клетвена декларация на спедитора.

„Триптек“ — чрез адвоката си в лицето на Харди, поддържаше тезата, че контейнерът не е бил претоварен. За целта Харди бе представил в съда официалния коносамент, в който, като във всеки транспортен документ, е посочен точния брой на компютрите в контейнера. В допълнение, поради факта че стоката е била надлежно застрахована, компанията няма интерес да обявява по-малка бройка компютри в пратката, тъй като тя получава застраховка за всеки един от тях.

Естествено, Харди си даваше ясна сметка, че не е чак толкова трудно да се изчисли разликата между стойността на двеста броя допълнителни компютри по хиляда долара парчето и милионите, които компанията ще изгуби, в случай че пристанище Оукланд спечели делото. На практика тази разлика беше почти незначителна. И въпросът се свеждаше до „зъбите в конската уста“ — тоест, компютрите трябва да бъдат извадени от дъното на залива и преброени.

Но изваждането на контейнера щеше да струва цял куп пари, а техният клиент даде ясно да се разбере, че в момента не разполага с този куп и едва ли някога ще разполага…

Така нещата опряха до протакане. Признат майстор в тази игра, Харди вече пети месец успяваше да отлага окончателното решение на проблема. Но дойде решението на съдията и краят на протакането заедно с него. Разноските по изваждането възлизаха на сто шейсет и пет хиляди долара — една общо взето незначителна сума в сравнение с очакваното обезщетение, но Брънел категорично отказа да я заплати, обявявайки я за пари, хвърлени на вятъра.

Харди не виждаше как може да продължава с протакането. „Триптек“ просто ще трябва да преглътне тази сума и толкоз.

Изпитала видимо облекчение от факта, че отново се връщат на конкретната работа, Мишел се облегна назад и каза:

— Мисля, че можем да използваме ситуацията в своя изгода и да измъкнем нещичко…

— Казвай! — вдигна глава Харди.

— Обявяваме търг. Разбира се, приемаме решението на съда, но само при условие че пристанището поеме част от разноските, или най-добре всички разноски. Те разбира се, ще откажат. Тогава можем да поискаме от съда търг с участието на конкурентни фирми, за да получим най-ниската възможна цена по операцията на изваждането. Кой би възразил на подобен аргумент?