Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— В такъв случай сигурен ли си, че не виждаш у него точно това, което ти се иска да видиш? Мислил ли си по този въпрос?
Сега дойде ред на Соума да посегне към кафето си.
Пауъл отбеляза, че това е един добре отрепетиран жест. Въпросът му задължително изискваше размисъл и Соума го стори. Макар че по всяка вероятност отдавна е готов с отговора, рече си главният прокурор. Чашката се върна обратно върху чинийката, нов бегъл поглед към Драйсдейл.
— В становището на областната прокуратура има няколко празнини — започна младият прокурор. — Парите сами по себе си не бяха достатъчни като мотив, ние добре знаехме това и решихме да изчакаме. И това даде резултат. Научихме, че в апартамента на Сал Русо е имало борба, а Греъм Русо си призна, че е бил там…
— Този момент е малко деликатен — обади се за пръв път Драйсдейл.
— Наистина не разполагаме със запис на това признание — кимна Соума. — Но Глицки гарантира, че ще получим клетвените показания на Евънс, които тя ще потвърди лично и в съда.
— Това означава, че се връщаме на старата позиция: „той каза, тя каза…“.
— Арт, би ли отложил ролята на адвокат на дявола за малко по-късно? — намеси се Пауъл. — Искам да разбера с какво разполагаме като цяло… — Направи знак на Соума да продължи.
— И така, имаме въпросната борба в жилището — продължи младият прокурор. — Имаме и признанията на Греъм, че е бил там. Към това прибавяме морфина, плюс кутия спринцовки, за които е доказано, че са взети от местоработата му в „Бърза помощ“. Имаме цял куп от лъжите му, записани върху лента. Имаме катастрофалното му финансово състояние, което отново ни връща към въпроса с парите… Имаме мотив, възможност за неговата реализация и средствата, необходими за това. Класическа постановка, сър. Той го е извършил и ние сме в състояние да го докажем.
Драйсдейл прочисти гърлото си — сигурен знак, че желае да се намеси.
— Арт? — погледна го въпросително Пауъл.
— Съгласен съм с всичко, което каза Гил — кимна Драйсдейл. — Но тук става въпрос за особено тежко престъпление, нали?
— Точно така — убедено отвърна Пауъл.
— Окей. Значи опциите по отношение на исканото наказание са две — или смърт, или ДЗБПП — което ще рече доживотен затвор без право на помилване. Въпросът ми към Гил е следният: наистина ли си готов да поискаш смъртна присъда за бившия си колега в съда?
С това най-сетне бе сложен край на позьорството, част от ентусиазма на Соума видимо се стопи.
— Не зная — откровено отвърна той, оглеждайки лицата на двамата си началници. — Мисля, че изобщо не е подходящо да искаме смъртно наказание…
Пауъл кимна. Това беше правилният отговор. Соума се оказа точно такъв, какъвто трябва да бъде: пламенен при изпълнението на дълга си, но не и заслепен от омраза.
— И аз съм на това мнение — кимна Драйсдейл. — Но може би трябва да поразмахаме тази заплаха, особено в началната фаза на процеса… Кой знае, това би могло да се окаже и много печеливш ход.
— За мен това не е проблем — сви рамене Соума.
Пауъл обаче нямаше никакво намерение да се ангажира, без да изпипа нещата от всички страни. Неслучайно беше стигнал до сегашния си пост, беше известен с изключителната прецизност по подготовката на обвиненията си, рядко бе губил важни дела.
— И никакви други заподозрени, така ли? — попита той. — Нито реални, нито измислени, нито внушени?
Драйсдейл с поглед предостави отговорът на Соума.
— Продължаваме проверките относно контактите на Сал в рибарските среди — взе думата младият прокурор. — Той е бракониерствал, но печалбата му не е била нищо особено — сто-двеста долара. Не виждам кой ще тръгне да го убива за такива пари…
— Семейството? — вметна Драйсдейл.
— О, да, семейството. Доказано е, че за последните няколко месеца жертвата три пъти е нахлувала в бившия си дом. Това не е предизвикало кой знае каква суматоха, семейството е отказало да направи оплакване срещу него. Обърнали са се към властите с молба да му бъде оказана квалифицирана помощ и това е всичко.
Дотук добре, рече си Пауъл. Пропуските на областната прокуратура са отстранени.
— Сигурно ли е, че не става въпрос за самоубийство? — попита на глас той. — Не искам този въпрос да бъде повдигнат зад гърба ни.
Този път отговори Драйсдейл.
— Според мен никой няма да го повдига, особено след прецизираното становище на Страут по този въпрос — рече той. — И никой не вярва, че Сал е прибягнал до самоубийство, просто защото не е било така.
Настъпи мълчание, присъстващите гледаха пред себе си.
Главният прокурор пръв отмести очи от покривката.