Право на милосърдие

— Не зная, Хелън… Ако наистина е убил баща си заради парите…

— Греъм не може да направи подобно нещо, Лелънд. Просто не може. Не му е присъщо, разбираш ли? Допускам, че може да му е помогнал да умре, но не заради парите.

Веждите на съпруга ѝ артистично се повдигнаха. Целият му живот се въртеше около парите, а самият той беше дълбоко убеден, че всичко е свързано с тях. Не виждаше смисъл да изтъква това пред жена си и продължи нататък:

— Ето какво мисля по отношение на този заем… Ако не бъде осъден, ние бихме могли да очакваме от него едно доста по-приемливо поведение, поне докато ни се издължи…

— Ами ако го осъдят?

— В такъв случай ще му е доста по-трудно да си погаси заема — сви рамене Лелънд, помълча за миг, после добави: — Но въпросът не е в това… Какво стана след като платихме за следването му в юридическия факултет? Нищо! Оказа се грешка.

— В крайна сметка може и да не е грешка — възрази Хелън.

Лелънд обаче не даде признаци, че я чу.

— Когато ставаше въпрос за заплащане на следването му, ние също не мислехме за парите, нали? — Вдигна ръка да попречи на евентуално прекъсване от нейна страна и продължи: — Не си мисли, че съжалявам. Но ако вместо да му подарим тези пари, му ги бяхме отпуснали под формата на кредит, ако трябваше да мисли за месечни вноски, Греъм може би нямаше да си напусне службата с толкова лека ръка…

— Сигурно — съгласи се Хелън. — По онова време беше сигурен, че ще направи спортна кариера, ще печели десетки пъти повече от заплатата си на съдебен писар. Там беше проблемът. Но има и друго — той не би приел кредит, след като не е сигурен, че ще може да го изплати…

— Тогава за какво работи тоя негов адвокат? — отново вдигна вежди Лелънд.

Хелън се раздвижи и изправи гръб. Смъкна мрежичката от косата си и я пусна над раменете си. Остана доволна от блясъка ѝ. Боядисана, но с много хубав блясък… Гърдите ѝ изскочиха над повърхността на водата.

— Не знам — въздъхна тя. — Може би търси рекламата… Около този процес положително ще се вдигне много шум.

— Естествено, винаги е така… — От изражението на Лелънд пролича, че отново усеща неприятната миризма. — Е, дотогава има още време, все ще измислим нещо. Тази теория за асистирано самоубийство изглежда доста обещаваща. Може би съдебните заседатели категорично ще го оправдаят…

— Което няма да помогне на кариерата му — отбеляза Хелън. — Вече никога няма да работи като юрист, а аз подозирам, че той иска именно това…

— Не бива да храниш илюзии, Хелън. Той вече е вън от правото и никога няма да упражнява тази професия. — Лелънд смени стойката си, стъпи с двата крака на пода и се приведе напред: — Искам да ти кажа, че съм дълбоко обезпокоен от реакцията на Джордж…