Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
От другата страна на линията отново се възцари тишина, но този път за кратко.
— Ще отида да взема номера на Закариас.
Цифрите вече бяха записани в бележника и Томаш остана за миг загледан в тях. После стана и отиде да вземе телефонния указател. Намери страницата с международните кодове и потърси Пакистан. Свери телефонния номер, който майката на Закариас му беше дала.
00-92-42-973…
Националният код 92 наистина беше на Пакистан. Отбеляза кода на района и прегледа кодовете на градовете, подредени в азбучен ред.
Файсалабад 41
Исламабад 51
Карачи 21
Лахор 42
Задържа погледа си на този последен код — 42, и отново го свери със записания номер: 00-92-42-973…
Лахор.
Телефонният номер за спешни случаи на Закариас беше в Лахор. Беше срещал името на града в многобройни исторически препратки, но едва ли би го открил веднага на картата. Взе атласа и потърси Азия. Намери Пакистан и плъзна пръст чак до Лахор. Намираше се близо до границата с Индия.
Подвоуми се какво да направи по-нататък. Най-лесното беше да прехвърли въпроса на Ребека и на хората й от NEST. Но може би щеше да е по-добре да се увери, че е хванал вярната следа, вместо да бие фалшива тревога. Щеше да изпадне в неловко положение. Освен това Закариас го познаваше, за разлика от американците, които бог знае как щяха да му се представят.
Надмогвайки последното колебание, Томаш взе телефона и набра номера. Дочуха се звуците от установените връзки и накрая самото позвъняване.
— Салаам — прозвуча мъжки глас от другата страна.
— Hello? — каза Томаш на английски. — Дали мога да говоря със Закариас Силва, моля?
— Муже ангрезее нахеен аате!
Човекът не говореше английски. Затова опита на арабски, но отговорът отново беше на урду.
Португалецът въздъхна, изнервен от този разговор между глухи. Така нямаше да стигне доникъде.
— Закариас Силва — каза, повтаряйки веднага малкото име сричка по сричка. — За-ка-ри-ас!
— Закарейа, Закарейа?
— Точно така! — оживи се Томаш. — Там ли е?
Пакистанецът отговори нещо неразбрано на урду, като избълва толкова много думи, че Томаш не знаеше как да реагира.
— Закариас! — успя само да каже веднага щом другият му даде възможност. — Извикайте го, моля! Закариас!
Нов поток на урду бликна от телефона. Когато Томаш достигна ръба на отчаянието, мъжът внезапно спря да говори и линията остана свободна.
— Ало? Чувате ли ме? — обади се историкът, без да разбира какво става. — Чувате ли ме? Ало?
Паузата се проточи и португалецът се чудеше какво да прави. Да изчака ли? Или да затвори и отново да набере номера? Дали не бе прекъснала връзката? Нямаше никаква идея как да постъпи.
— Ало?
Линията, изглежда, бе прекъсната. Колкото по-дълго немееше телефонът, толкова по-силно ставаше убеждението, че би трябвало да затвори и да се обади отново. И тъкмо понечи да го направи, когато връзката се съживи.
— Салаам — обади се друг глас, по-мек от предишния.
Може този да говори английски, помисли си Томаш с надежда.
— Hello? Бих искал да говоря със Закариас Силва, моля.
Долавяйки португалското произношение в изговарянето на името, гласът най-неочаквано премина на португалски.
— Аз съм. Кой се обажда?
— Закариас Силва ли е?
— Да, аз съм.
— Обажда се Томаш Нороня, преподавателят ти от Лисабон. Чуваш ли ме добре?
— Да, да. Чувам ви. Какво има?
— Закариас, Норберто разговаря с мен. Разбрах, че имаш нужда от помощ. Кажи ми какво трябва да направя и ще го направя.
От другата страна настъпи тишина.
— Професоре, не мога да говоря сега — изрече Закариас толкова бързо, че почти сля думите. — Ще ви се обадя по-късно.