Божият гняв

— Ало? — отговори женски глас от другата страна на линията.

— Добро утро, госпожо. Дали мога да разговарям със Закариас?

— Закариас не е вкъщи.

— Обажда се професор Нороня, от Нов лисабонски университет. Трябва спешно да говоря със Закариас. Дали бихте могли да ми кажете къде да го открия?

— Синът ми не е в страната.

— Вие майка му ли сте?

— Да.

— Много ми е приятно, госпожо. Аз преподавах на Закариас миналата година и ви поздравявам — имате много буден син.

Гласът от другата страна измърка от удоволствие.

— Благодаря.

— Кога се връща Закариас?

— Чак след няколко месеца.

— Колко жалко! Налага ми се спешно да говоря с него… Няма ли друг начин, по който мога да се свържа с него?

— Ами… синът ми отиде да учи в Пакистан. Малко трудно се свързваме с него.

— Закариас не е ли оставил някакъв телефон?

— Остави, разбира се.

— Дали бих могъл да го узная?

Майката направи кратка пауза.

— Преди да замине, синът ми ме помоли да не му се обаждаме.

— О, така ли? Защо?

— Ох, тези негови мании! Нали ги знаете днешните младежи… правят си каквото искат…

— Но в такъв случай как разговаряте със сина си?

— Закариас ни се обажда понякога по телефона.

— А телефона, който ви е оставил? Не го ли ползвате?

— Този номер е за спешни случаи. Много настояваше за това. Да му се обаждаме на него само в извънредни случаи.

— Ами… този случай е точно такъв. Дали е възможно да ми го дадете?

Жената отсреща отново направи пауза.

— Не знам.

Томаш си пое въздух. Разбра, че трябва да бъде пределно убедителен, ако иска да постигне целта си.

— Вижте, госпожо — каза той, докато трескаво мислеше каква по-съблазнителна и достоверна лъжа да скалъпи. — Наистина трябва да се свържа по някакъв начин със Закариас. Отваря се невероятен шанс за… за професионална кариера и се налага да действаме възможно най-бързо.

— Можете ли да ми кажете за какво става въпрос?

Тонът на жената бе дистанциран и недоверчив.

Лъжата трябваше да подейства на всяка цена, усети Томаш.

— Ами, става въпрос за следното. Аз преподавам във факултета, но работя и във фондация „Гулбенкян“. Фондацията е обвързана с петролния бизнес, не знам дали знаете…

— Всички знаем.

— Та, значи, търсят човек със специалност „Ислямистика“, който да оглави отдела за връзки с ислямския свят. Нали знаете как е, в „Гулбенкян“ смятат, че няма по-добро от това мюсюлманин да контактува с мюсюлмани, изглежда, това улеснява бизнеса в Близкия изток. Човекът, който изпълняваше тази функция, много уважаван мюсюлманин, неочаквано се спомина и се налага спешно да му намерят заместник. Разбирате, че става въпрос за работа, свързана с много милиони, нали? Както сама се досещате, отговорността е огромна и… говорим за изключително добре платена работа. Обърнаха се към мен за помощ и аз им препоръчах Закариас. Но сега, след като не можем да го открием… изпускаме случая…