Призована от сенките

— Вампирите не могат да бъдат обсебвани!

Помислих си за Казанова, но реших да не дискутирам.

— Не и от повечето същества — съгласих се, погледът ми беше вперен в тълпата, която бе нараснала при изявата на насилие.

Вече бях завладявала вампир господар първо ниво. Разликата бе, че го бях направила случайно, без да осъзнавам този аспект на силата си и се бях изплашила почти до смърт. Това не накара и него да се почувства много добре. Но Мира очевидно можеше да го прави това умишлено, а тук имаше цяла стая, пълна с вампири, от които да избира.

— Какво е съществото там? — Мирча блъсна хлипащата вампирка към Августа — нейният господар, предположих — и започна да разглежда тълпата, като бързите му тъмни очи я обхождаха, несъмнено запаметявайки лицата. Много жалко, че подобно нещо нямаше да помогне. Нямах възможност да отговоря, защото жена, която сякаш идваше направо от Версай, в кремава рокля с кринолин и прическа, висока 60 сантиметра, залитна от тълпата. Тя не се отправи по най-краткия път към Мирча, както очаквах, а се олюля като пияна около кръга, втурвайки се към Джак, който се бе свил настрана, опитващ се да изчезне в сенките. Те паднаха в разбъркана купчина — голи мръсни крака, преплетени с бродиран сатен, докато Августа не сграбчи каишката му и не го издърпа надалеч. Вампирката не се изправи, а остана в средата на пода с мятащи се крайници, въртяща се глава и подбелени очи. Изглежда сякаш се бореше за надмощие, опитвайки да изхвърли Мира. Ако успееше, това наистина щеше да помогне. Моите ножове можеха да пронижат плът толкова лесно, колкото и дух, но не можех да рискувам да нападна, когато Мира беше в тялото на някой друг. Нейните кукли може би не заслужаваха преждевременна смърт, да не говорим как щеше да се отрази това на линията на времевата линия.

Няколко вампира се приближиха към жената, изглеждащи загрижени и аз сграбчих ръката на Мирча.

— Върни ги назад! Мога да спра това, ако имам чиста позиция за изстрел.

— Не! Не може просто да убиеш приемницата…

— Нямам намерение да нараня приемника — казах, докато жената пищеше и възстановяваше дишането си. — Щом Духът осъзнае, че не може да я контролира, ще излезе. Веднага след това…

Спрях, но твърде късно. Обикновено, Мира не би могла да чуе коментар, прошепнат от няколко метра, но в тялото на вампир, тя също имаше и слуха на вампир. Главата на жената се повдигна и тя ми се усмихна, което беше нещо средно между усмивка и гримаса, след това припадна. Една от жените, които се опитваха да й помогнат, изведнъж се спусна обратно в тълпата, без съмнение с пътник на борда. Дявол да го вземе!

Разглеждах тълпата за новия приемник, но когато накрая я забелязах, тя беше припаднала в ръцете на млад вампир. Мира си играеше на криеница.

— Наблюдавай жените — казах на Мирча, надявайки се Мира да ме чуе. Тя обсебваше само женски тела досега, вероятно, защото не харесваше да завладява мъжки повече от мен. А тези най-близко около Мирча бяха само жени. Ако Мира ме подслушваше и се прехвърлеше в мъж, най-малкото, щях да получа предупреждение от половин секунда преди да нападне отново. Върнах се към сканирането на тълпата от вампири, които мърмореха помежду си, без да дават признаци, че ще се разпръснат. Фактически, прииждаха все повече, с всяка изминала минута, от цялата бална зала, като хората усещаха къде в момента може да се намери забавление. И колкото повече се тълпяха около нас, толкова по-трудно бе да предскажа къде щеше да удари Мира следващия път.