Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Те имаха доста приблизителна представа за външността му и затова се взираха във всеки срещнат. С невинен вид и безгрижна усмивка влязоха в сградата на детското отделение и се качиха на етажа, където беше стаята на Наташа. Помнеха обясненията на капитан Доценко, че девойката представлява най-сериозната заплаха за престъпника. Но не завариха Наташа в стаята, а дежурната сестра им каза, че тя е на разходка. Прескачайки по две стъпала през стълбите, оперативниците се втурнаха към петия етаж, където лежаха Оля и Павлик. Но търсеният мъж сякаш беше потънал вдън земя. Нямаше човек с неговото описание нито по стаите, нито по коридорите, нито около сградата.
— Дали пък Доценко не се е припознал? — предположи единият.
— Може. И аз бих си помислил така, ако бяхме намерили чичкото и излезеше, че той не е нашият човек. Но ние изобщо не го намерихме. Къде се е дянал тогава? — резонно възрази партньорът му. — Доценко трябваше да ни сигнализира когато мъжът се появи в детското отделение или някъде наблизо. А него никакъв го няма, къде е?
— Дявол знае! Нищо де, важното е, че децата са добре. Ела да потърсим Доценко, ще му се мернем пред очите, та да разбере, че сме го изтървали.
В лекарската стая им казаха, че Михаил Александрович трябва да е някъде наблизо, защото престилката му я няма, а якето още виси на закачалката.
— Извинете, къде да го потърсим? — учтиво попитаха оперативниците. — Обикновено къде ходи?
— Проверете дали не е на третия етаж, там лежи едно момиче, Наташа Терехина, навярно се занимава с нея.
Отново слязоха на третия етаж, макар вече да знаеха, че Наташа не е в стаята си.
— Михаил Александрович ли? Той разхожда Наташа — обади се една от сестрите. — Каза, че някакъв негов приятел трябва да дойде да го вземе с кола и докато го чака, може да остане с Наташа. А мен ме освободи.
Оперативниците излязоха от сградата и бавно тръгнаха из парка да търсят Миша Доценко и Наташа Терехина. Времето напредваше, алеите опустяваха, болните вече се връщаха по стаите, посетителите си отиваха, а високият черноок мъж в лекарска престилка и красивото бледо момиче в инвалидна количка не се виждаха никъде.
— Сигурно сме се разминали — решиха двамата оперативници и бързо закрачиха обратно. — Да му се не види и калпавият ден, днес всеки, когото търсим, ни се измъква изпод носа.
Обаче в отделението им казаха, че Наташа и Михаил Александрович още не са се прибрали от разходката. Оперативниците приеха съобщението с каменни лица, но когато слязоха в парка, сякаш се превърнаха в съвсем други хора.
— Тичай да го търсим — изкомандва по-ниският. — Случило се е нещо. С Доценко без стрелба не можеш да се справиш, той е як мъжага и добре трениран, не можеш да го откараш оттук без шум и пукотевица, та никой да не забележи.
След половин час се натъкнаха на падналия в храстите Миша. Беше в безсъзнание. Наташа Терехина беше изчезнала.
Сега вече стана съвсем ясно, че ги бяха водили за носа като най-наивни новаци. Пробутаха им човек, който прилича по физиономия на мъжа от рисувания портрет, колко му е да намериш такъв като него, и им отвлякоха вниманието, знаейки, че непременно ще реагират на неговата поява. Няма начин да не реагират. Разбира се, той си има истински документи за самоличност и безупречна биография, без нищо съмнително в нея, в това можеха да бъдат сигурни. И поводът за идването му в болницата със сигурност е документиран, уважителен и проверим, прибран във вътрешния джоб. След като го види близо до детското отделение, Доценко е трябвало да зареже всичко и да се заеме с него, да се опита да го задържи, да провери документите му, дори да го заведе в местното районно за потвърждаване на самоличността. После да се извини и да го пусне да си върви по живо, по здраво. А междувременно децата да останат без охрана.
В действителност не се получи точно така, но схемата все пак свърши работа. Доценко наистина реагира при появата на непознатия, удивително сходен с нарисувания портрет, но вместо да се втурне подире му, оставяйки Наташа без защита, само на грижите на наивната сестричка, постъпва обратно на очакванията — освобождава сестрата и остава с момичето. Това обаче не спасява положението, защото в професионално режисираната постановка е взета предвид и сестрата. Така че Миша се е подвел. Подвел се е само защото преди минута е видял „чичо Саша“ и вече е обмислял с какви намерения отива той в отделението и дали извиканите оперативници ще успеят да го заловят. Психологическият трик е пресметнат точно.