Отдел Убийства: Илюзия за грях

От няколко дни вече Олег не идваше и отначало Ира прие този факт като нещо съвсем естествено. Женен мъж, работи човекът, пък и жена му е бременна, може да се е поразболяла и да има нужда от грижи. А към нея няма никакви задължения, нищо не й е обещавал. Щом му стане възможно, ще дойде. Наистина наближава понеделник, когато трябва да идат при оня добър лекар за консултация, а той все още не се обажда. Още повече че дойде и вторникът, след него сряда, после четвъртък. Олег така и не се появи. И Ира се примири. В края на краищата коя е тя? Някаква си грозница и самотница, облечена бедно, без пари и без образование, без връзки. Защо му е? Е, обърна й малко внимание, позабавляваха се и стига толкоз. Може наистина в изблик на някакви чувства да е имал желание да извърши добрина в памет на майка си и нерадостното си детство, но тия изблици не са трайни, започват да гаснат още щом се породят. А тя не е свикнала да разчита на чужда помощ, никога и никой за нищо не е предлагал да й помогне, затова няма защо да храни надежди. Сама ще се справи. Разбира се, би било много хубаво да се махнат от лицето й тия гадни пъпки, заради които и тя самата не може да се търпи, но щом като е речено да стане така — така да бъде, няма какво да се прави. Ще мине и без него. Ще се справи сама. Справяла се е досега, така ще продължи и занапред.

В петък както обикновено стана в четири и половина, пи чай и излезе да почисти тротоара. Тъкмо приключи и се насочи към портиерската стаичка да прибере метлата и лопатата, когато съгледа до себе си широкоплещест симпатичен мъж.

— Вие ли сте Ира? — попита той.

— Аз — лаконично отговори тя, заключвайки вратата. — Какво искате?

— Налага се да поговорим.

— За какво?

— За сестра ви.

Девойката рязко се обърна към мъжа и втренчи очи в гладко избръснатото му лице.

— Оля? Натка? Какво се е случило? Казвайте де!

— По-спокойно, Ира — меко отбеляза той. — Нека да идем някъде да поседнем.

— Никъде няма да ходя — отсече тя. — Какво е станало с момичетата?

— Е добре — въздъхна мъжът, — щом не искате, ще поговорим тук. Първо да се запознаем. Казвам се Юрий Викторович, фамилното ми име е Коротков, майор от милицията. Работя на „Петровка“ в криминалния отдел. Да ви покажа ли картата си?

— Какво е станало с момичетата? — тъпо повтаряше Ира, усещайки как й се подкосяват краката и ръцете й изтръпват.

Човек от криминалната милиция е дошъл да говори с нея за сестра й? За Оля? Или за Наташа? Какво се е случило, защо идва да говори в седем сутринта? Сигурно е нещо страшно?

— Ира, отвлякоха сестра ви Наташа.

— Какво?! — почти изкрещя тя. — Какво казахте?

— Успокойте се, Ира, предстои ни сериозен разговор и ако вие се паникьосате, няма нищо свястно да ми кажете, а аз трябва да работя по случая. Овладейте се, моля ви.