Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Доколкото си спомням, една от работните версии беше, че Наташа Терехина е дъщеря на този „чичо Саша“. И затова прави такава голяма разлика между нея и другите деца на Терехини. Естествено е да се грижи за собственото си дете. Не разбирам какво толкова те учудва — сви рамене Гордеев. — Всичко е съвсем естествено.
— А защо я отвлича? Защо? Момичето си лежи в болницата под лекарско наблюдение, той я посещава редовно, макар и не често, и през всичките шест години това положение го задоволява. Дори да приемем, че му е дъщеря, защо трябва да я взима от болницата, и то с такива затруднения? Само не ми се слушат сантиментални приказки от рода на това как той е страдал през тези години, че няма възможност да живее заедно с единствената си любима дъщеря, а сега страданията му са станали толкова нетърпими, че е решил да я отвлече. Това са пълни глупости, не искам да ги чувам. Фактически тези деца са сираци, бащата е умрял, Галина Терехина може само условно да се нарече майка, тя не е дееспособна, не помни нищо за предишния си живот и за децата, а още по-малко може да се грижи за тях, понеже е пълен инвалид. Наташа още няма осемнайсет години, така че той може съвсем законно, без никакви пречки да я осинови или да й стане настойник и спокойно да я вземе вкъщи — без никакви главоболия, без всички тези убийства и похищения.
— Я гледай колко просто било при тебе — отбеляза полковникът. — Ами най-голямата сестра, Ирина? Ако тя не е съгласна чужд човек да осиновява Наташа?
— Интересно откъде би могъл да знае това, след като изобщо не общува с Ирина? Тя никога не го е виждала.
— И това е вярно. Значи не ти се слушат сантиментални глупости. Добре. Изложи ми тогава твоята версия.
— Не мога — горчиво въздъхна Настя. — Нямам никакви обяснения, Виктор Алексеевич. В главата ми е празно като на тавана на изоставена къща.
— Спомена ми за три извода — напомни й Самуна, — а досега чух само два. Къде е третият?
— Само няма да ми се смеете — жално помоли тя. — Твърде шантава мисъл ми хрумна.
— Да бе, да, точно сега ми е само до смях, вече сме засипани от цяла камара трупове. Ами то си е за плач. Така че казвай какво ти хрумна?
— Помислих си, че този „чичо Саша“ няма нищо общо с всичко това.
— Тоест как така? — намръщи се полковникът. — Всъщност какво точно имаш предвид?
— Сега ще ви кажа. Той наистина се е срещал преди години с Галина Терехина в апартамента на Анисковец и Галина е родила от него едно от своите деца, може би не само едно, а дори две или три. Разбира се, освен Ирина, защото той не проявява никакъв интерес към нея. И този „чичо Саша“ наистина ходи при децата в болницата, от време на време се отбива и в приюта, за да се поинтересува за здравословното състояние на бившата си любовница. И той наистина е посетил Анисковец, малко преди убийството й, но в това няма нищо странно, нали? Двамата се познават отдавна. Но с всичко това приключва неговата съпричастност с делото. Нищо повече не е извършил. Всички тези убийства и отвличането на Наташа Терехина са дело на съвсем други хора.
— С други думи — тонът на Гордеев стана остър и сух, — искаш да кажеш, че три седмици сме търсили в грешна посока? Съгласен съм, че първата версия беше най-очевидна: когато е убита собственичката на апартамент, претъпкан с колекционни вещи, веднага хукваш да проверяваш вероятността за обир. И че загубихме толкова време за проверката на тая версия е нещо съвсем оправдано, никой не би могъл да ни упрекне за това. После обаче се вкопчихме във версията за лекаря, който посещава Терехини и който е бил познат с Анисковец, маса време и сили хвърлихме за тая работа, едва не загубихме Доценко — и какво? Искаш да кажеш, че всичко е било на вятъра? Че започваме отначало, така ли?