Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Не знам, Натка така ме учи. Кара ме да смятам примерите на глас. До двайсе… до двайсет и седем всичко реших вярно, а после сбърках. Утре пак ще се занимава с мене, за да се науча да смятам до трийсет.

— И с Оля ли се занимава?

— Не, нашта Олка е глупава — заяви малчуганът. — Няма смисъл да се занимава с нея. Натка почна, ама после се отказа. Нищо не запомня. Чичо Миша, ще дойдете ли после пак?

— А ти искаш ли да дойда?

— Искам — сериозно кимна хлапето. — С вас ми е интересно. Все едно че съм с Ирка.

— Добре, разбрахме се. Но само при едно условие. Олка ще я наричаме Оля, а Ирка — Ира. Съгласен ли си?

— А Натка?

— Натка си подхожда за гальовно име — великодушно разреши Доценко. — А Оля и Ира ще ги наричаме ласкаво така, за по-голямо уважение. Нали са ти сестри. Ти си единственият мъж сред момичетата и трябва да ги обичаш. И на никого да не казваш, че Оля е глупава.

— Защо? — удиви се Павлик. — Ми че тя си е глупава. Всички така казват.

— Нека си казват, но ти не бива да говориш за нея така. Оля не е виновна, че с вас се е случило нещастие. Ако не си беше ударила главата, сигурно щеше да бъде умна като Наташа. Трябва да я жалиш, а не да й се подиграваш.

Оля Терехина направи на Доценко странно впечатление. Отначало човек наистина можеше да си помисли, че е тъпа, защото беше неспособна на най-елементарни умозаключения по силите на всяко дете на нейните години.

— Хайде да си поиграем на една игра — предложи Михаил.

— Хайде — с готовност се съгласи момичето.

— Всички негри имат къдрава коса. Знаеш ли това?

— Не.

— Е, сега аз ти казвам, че всички негри имат къдрава коса. Разбра ли?

— Разбрах.

— А сега, като кажа, че този човек е негър, значи каква коса има?

— Не знам — вдигна Оля към него учудените си очи. — Ми аз не знам за кой човек говорите.

— За негъра.

— За кой негър?

— Изобщо за негрите. За който и да е. Каква коса има?

— Не знам.

Тя изобщо не можеше да се абстрахира. Както и да прави заключения от общото към частното. Затова пък след известно време Доценко установи с изумление, че момичето има феноменална памет. С лекота запомняше всичко, което чуе, и впоследствие можеше да го възпроизведе във всякаква последователност и независимо след колко време. При това способностите на Оля се отнасяха само за онова, което чуваше, но не и което виждаше. Миша загуби почти цял ден за експерименти с нея и разбра, че макар и да чете добре, тя не беше в състояние да запомни прочетеното. Затова пък всичко слухово възприето се закотвяше в главичката й за дълго. Цифри, цитати, непонятни термини, дори думи на чужди езици — тя запомняше всичко и го възпроизвеждаше с непринудена усмивка.