Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Но откъде да намеря човек, който да провери знанията ми? Разбира се, чичо Саша е много образован, но той може да не е наясно с изискванията на училищната програма. Да речем, химията, физиката и математиката ще преговоря с него, но руския език и литературата? Ами френски? История?

— Имате роднина, който може да се занимава с вас? — престорено се изненада Доценко. — Мислех, че имате само сестра, поне така ми каза лекуващият ви лекар.

— Чичо Саша не ни е роднина, а татков приятел. Но той през цялото време идва да ни навестява.

Разговорът доби благоприятен обрат, девойката сама отвори дума за „чичо Саша“ и сега спокойно можеше да я поразпита по-подробно за него, но в същия миг при тях дотича засмян пълничък мъж, с блестящи очички и лъснало от пот лице.

— Извинете, помогнете ми, за бога — започна той умолително, — изглежда, съм се загубил. Бихте ли ми казали как да стигна до канцеларията? Казаха ми, че от портала трябва да тръгна веднага наляво и след завоя ще видя сградата, а аз вървя ли, вървя и все не мога да я открия. Мотая се из вашия парк, кажи-речи, от четиридесет минути. А вече наближава седем и както ме предупредиха, тогава чиновничките си отиват.

— Пропуснали сте завоя и твърде дълго сте вървели наляво — усмихна се Доценко, — затова сега сте се озовали почти на дясната страна.

Той започна да обяснява на потния дебеланко как да стигне до административната сграда, но това се оказа трудна работа. Заблудилият се посетител идваше тук за първи път и ориентири като „второ отделение“, „неврохирургия“ или „ротондата“ нищо не му говореха.

— Михаил Александрович — обади се Наташа неочаквано, — има един по-пряк път, аз знам откъде трябва да се мине, но не мога да обясня.

Шишкото ужасено въртеше очи, едва успяваше да схване тези „надясно“, „наляво, до четвъртата пресечка“, „да заобиколи сградата, но без да завива“. И на Миша изведнъж му дожаля за него.

— Я по-добре да ви заведем дотам — предложи той, — защото със сигурност ще се загубите и този път вече окончателно. Наташа, покажете ни вашия пряк път.

Потният дебеланко облекчено въздъхна и припряно заситни до него. Лошото предчувствие обзе Миша в момента, когато Наташа каза да завият по тясната пътека покрай високата чугунена ограда. От едната страна беше оградата, зад нея — тротоарът, а от другата страна имаше гъсти храсталаци и дървета. Тъкмо отвори уста да каже:

— Не, Наташа, не можем да минем оттук, по-нататък има някакъв ремонт, започнаха го вчера, трябва да се върнем и да минем по алеята…

Но в същия миг загуби съзнание.