Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Сигурна съм. Мога на секундата да се явя на изпит по който и да е предмет.

От книгите, натрупани на нощното й шкафче, личеше, че момичето постоянно се занимава с материала за целия гимназиален курс.

— Каква искаш да станеш? — попита Михаил. — В кой институт ще кандидатстваш?

— Искам да работя с компютри, да стана програмист — срамежливо се усмихна Наташа. — Само че не знам в кой институт се кандидатства за това.

— И защо непременно програмист? — учуди се той.

— Защото никога няма да се вдигна на крака — спокойно и сериозно отговори девойката. — Ще бъда постоянно прикована към леглото или количката и никога няма да живея другаде освен в болницата. Кризите ме хващат по два пъти в седмицата и ако лекарят не ми помогне навреме, всичко ще свърши много бързо. Сестрата ми каза, че сега „Бърза помощ“ идвала два часа след повикването, а понякога изобщо не идвала. Така че не мога да живея вкъщи. А програмист е професия, която може да се упражнява и в болницата. На никого няма да е нужно всеки ден да ходя на работа, трябва само да изготвям програмния продукт.

— Но за тази цел ще ти трябва компютър, а тука няма.

— Ще си имаме и компютър — уверено отговори Наташа.

— Но откъде ще се вземе тоя компютър в болницата?

— Ира ще ми го купи. Ира е по-голямата ни сестра — поясни тя.

Михаил изтръпна и се помъчи да не издаде мислите си. Значи за Наташа по-голямата й сестра е нещо като вълшебна пръчица, каквото си поиска, това получава на секундата. Очевидно не знае с какъв каторжен труд печели Ира всяка копейка, как блъска ден и нощ само и само сестрите и братчето й да не изпитват нужда от нищо. Наташа дори не подозира, че Ира кръстосва из целия град, докато купи заръчаните учебници и помагала, вместо спокойно да си отдъхне след чистенето на улицата или стълбището, след тичането по битака, преди да отиде вечер да мие пода и съдовете в ресторанта. Грубата и невъзпитана Ира е горда и независима, не иска нейните хлапета да знаят с какъв жесток труд се печелят парите, с които редовно им се купуват плодове, книги и дрехи.

Особено се изнервяше Доценко, когато настаняваха Наташа в инвалидната количка и я изкарваха на разходка в болничния парк. Там ситуацията беше съвършено неконтролируема, момичето можеше да бъде застреляно от всякакво разстояние, без той да съумее да я опази. Днес Ира нямаше да идва при нея, защото вчера я навести, и Наташа бе изведена на разходка точно по времето за посещения. Сестрата буташе количката по алеята, а Миша ги следваше с нехаен вид, като трескаво опипваше с поглед всеки човек, който се появяваше в полезрението му. Така добре си представяше мъжа, когото чакаше да се появи в болницата, че наистина вече го виждаше и насън. Във всеки случай му се привиждаше, кажи-речи, във всеки минувач по улицата из града.

Изведнъж Миша настръхна. По страничната алея откъм портала идваше мъж, който удивително приличаше на портрета, нарисуван по описание. Разбира се, не беше негово точно копие, но това бе съвсем естествено, в подобни случаи пълното портретно сходство може да се срещне веднъж на петдесет години, когато очевидците са много или пък са имали възможност добре да разгледат престъпника. Обикновено сходството е твърде относително и затова рядко се случваше по такива рисувани портрети да бъде открит онзи, който трябва. Но сега сходството беше безспорно и само някой гаден педант и скептик би го нарекъл „относително“. Все пак Михаил твърде старателно и методично работи над изготвянето на портрета.