Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Да де, да — саркастично се съгласи Виктор Алексеевич. — И какво според твоето компетентно мнение е надолу с главата?

— Ами това, че той не е сам, а има помощник. И то не един. Те са цяла банда. И какво прави тази банда? Помага на главатаря да си решава интимните проблеми? Не се връзва.

— Знам, че не се връзва — намръщено отбеляза Самуна. — Няма нужда да ми се тюхкаш, чакам твоите идеи и предложения.

— Зле съм с предложенията — скъпернически се подсмихна Настя, — нямам достатъчно фантазия.

— А изводи имаш ли?

— Цели три. Един от друг по-чудати. Извод първи: извършвайки тези убийства, той решава не личен проблем, а някакъв друг. Само че сега не мога да измисля какъв точно би могъл да бъде. Но ще го измисля, Виктор Алексеевич, бъдете сигурен, нека само да поспя, защото сега мозъкът ми не работи. Извод втори: за известно време Наташа Терехина е в безопасност, така че засега можем да не се тревожим. Разбира се, това не означава, че не трябва да я търсим, но похитителите и с пръст няма да я пипнат. Тя им е нужна за нещо. Иначе щяха да я убият в ония храсти, където намерихме нашия Мишаня. И нещо повече, не мога да си обясня, защо похитителят не го е убил? Пу, пу, да не чуе дяволът — почука тя на масата, — дай Боже да е жив и здрав още много години. Ситуацията е била много удобна, храсталаците са гъсти, отникъде не се вижда, има ли разлика какво ще използваш — газов спрей или пистолет със заглушител? А куршумът все пак е по-сигурно средство. Така че — защо е оставил Миша жив?

— Вероятно се е страхувал да посегне върху живота на милиционер — предположи полковникът. — Знае, че за наш човек жив ще го разкъсаме, без дори да ни мигне окото.

— Не е това. Той не е мислел, че ще му се наложи буквално да дърпа количката от ръцете на един милиционер. Разчитал е, че с момичето ще се разхожда сестра. И самият спектакъл с мнимия „чичо Саша“ е бил разработен с цел да се отдалечи оперативникът от Наташа, в случай че се навърта около нея. Похитителят се е готвел да я вземе от когото и да било, само не и от милиционер. Така че — защо още в началото не е възнамерявал да стигне до убийство? Това за него не би трябвало да е проблем, при положение че очисти вече толкова народ. Е, може да не е той лично, но неговата банда.

— Е, и защо? — повтори Гордеев. — Като питаш, отговаряй. Тук сме на самообслужване.

— Мисля си, че не е искал да плаши Наташа. Страхувал се е да не я травматизира прекалено много. Едно е да й пръснеш в лицето газ и когато дойде на себе си, да й обясниш всичко и съвсем друго е да убиеш човек пред очите й. А този човек задължително трябва да се извади от строя по-рано от момичето. Придружителят трябва да е първата жертва, иначе, когато види действията на похитителя срещу Наташа, има възможност да крещи, да избяга, да окаже съпротива или да направи още нещо. Така че, ще не ще, похитителят е принуден първо да обезвреди човека, който бута количката. И много ме интересува причината за тази неочаквана хуманност. Защото, съдейки по всичко, той не е склонен да проявява подобни чувства. Вижте например кои са жертвите му: седемдесет и четири годишната Анисковец, изпадналата алкохоличка Романовска, кротката добродушна монахиня, всеотдайно грижеща се за безнадеждно болни хора, сестрата от детското отделение Аля Миркова. Всички са жени. Всички беззащитни, неспособни да окажат съпротива. Тях не ги пожали. Ръката му не трепна. Но се е притеснил да убие поредната си жертва пред очите на сакатото седемнайсетгодишно момиче. Пита се — защо?