Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
След гражданското се прибраха вкъщи. Докато вечеряха, Настя сподели с Льоша сутрешното си огорчение.
— Представяш ли си, излиза, че всичко, което сме учили в гимназията, е безнадеждно остаряло. Днес толкова болезнено ми блъснаха муцуната в масата, че сигурно ще ми останат синини.
Тя му разказа набързо епопеята около посещението си в Министерството на науката.
— Какво?! — облещи се Чистяков. — Ама така ли ти каза?
— Ами да.
— Каза ти, че Майерщранц е опровергал всички постулати на вълновата физика? Че обратен ефект не съществува?
— Ами да, точно това ми каза. Защо?
— Метнал те е като първокласничка. А ти си се оклюмала. Всеки физик знае за обратния ефект. Ако искаш да знаеш, в Щатите дори закриха няколко научни проекта заради него. У нас, разбира се, не закриват научни проекти заради обратния ефект, просто пишат инструкции по техника на безопасността, ограничават приложението им и тем подобни. Но това се случва под път и над път. Има например една антена, която не бива да се поставя успоредно на земната повърхност, защото под нея нищо не вирее. Влияе неблагоприятно на биологическите процеси. И изобщо… Как така се остави да те метнат, Асенка?
— Не знам — замислено отговори тя. — Той ме притисна с авторитета си. А може би нарочно се стараеше да ме оскърби по-жестоко, та от притеснение мозъкът ми да се скапе. И той се скапа, между другото. Льош, добре, ясно, аз съм неграмотна глупачка, с мене всичко е ясно. Но той! Той не може да не е знаел, че дрънка глупости! Нали не е възможно да е невеж тъпанар?
— Защо, може. Ако беше талантлив физик, щеше да се занимава с наука, а не с нейното организиране. Учените-отличници работят в институтите, а учените-двойкаджии ги ръководят от министерските кресла, това всеки го знае.
— Ох, Льошик, дай боже да излезеш прав. Дай боже!
— Защо?
— Ами защото ако не е така, той ме е излъгал умишлено. А това е прекалено лошо. Значи крие нещо. Само това ми липсваше! — простена тя и се хвана за главата. После погледна Чистяков почти весело и му намигна. — Но ако той крие нещо, излиза, че аз все пак съм права. А това вече е хубаво!
От лабораторната сграда той отиде в кабинета си. Отвори касата, извади оттам една папка и постави в нея няколко листа с резултатите от поредните изпитания. Всичко върви по план, без гафове. Остава съвсем малко. Само дано тази хлапачка да не започне да му мъти водата…
Как е изровила това? Откъде е научила? В интерес на безопасността би трябвало временно да спре работата, да предупреди колегите, които работят върху прибора, че изпълнението на „черната“ поръчка се отлага за известно време. Мерханов ще почака, нищо няма да му стане. Безопасността е по-важна.
Но нали остава съвсем малко! Толкова му се иска да завърши всичко, да получи парите, да се махне от този Институт, дето му е опротивял до смърт, и — в гората, където няма никого. Напоследък му е все по-трудно да понася общуването с хора. Станал е още по-раздразнителен и агресивен, но го крие умело, много внимава, постоянно си дърпа юздите. Работата върху прибора не остава безнаказана, усеща го по себе си. Още малко да потърпи, съвсем малко — и край. Свободен от всички.
Обаче Томилин, а! Откачил е от страх. Тлъста отвратителна свиня. Добре че вилното съседство с референта на Старостин е истина. То му позволи набързо да скалъпи лъжата за провокацията от страна на конкурента и страхливият Томилин я глътна, без да се задави.
Не, не бива да рискува. Още утре ще си поговори с човека на Мерханов. Не бива заради някаква си хлапачка на име Каменская мечтата му да рухне. Но откъде, дявол го взел, е научила? Кой се е изтървал? Ето затова още ровене се налага работата да се спре, докато не се разбере кой има такъв дълъг език.
Девета глава
В нощния бар беше сумрачно, задушно и шумно. Тук се въртяха проститутки не от категорията на най-евтините, но не и много скъпи, и криминални типове не от най-дребните риби, но не и акули. Средната класа на маргиналната среда. Една част от посетителите бяха млади търсачи на силни усещания, желаещи да се приобщят към тайнствения нощен живот. Барът не беше сред елитните, подът се нуждаеше от едно измиване, а чашите можеха да бъдат и по-чисти, макар че когато дизайнерът го бе създавал, се предполагаше той да бъде прилично тихо заведение, в което прилични солидни хора да разговарят полугласно за бизнес, а влюбени двойки на чаша шампанско да си бъбрят за своите сърдечни преживявания. Както става обикновено напоследък, и тук нещата се промениха. Първият собственик на бара, който го бе замислил като елегантно прилично заведение, изчезна неизвестно къде, след което помещението заедно с мебелите на няколко пъти минава от ръка на ръка, докато не се срина до това средно криминално ниво. Тук не ставаха сбивания и никой досега не бе пострадал, но духът на юначната, разпасана агресия отдавна витаеше из въздуха, заплашвайки всеки момент да прерасне в напълно осезаемо насилие.