Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— И какво й казахте?
— Че е глупачка, това й казах. Обясних й, че не знае елементарни неща и хабер си няма от физика. С една дума — казах й каквото трябваше. Но това го казах аз на нея. А сега искам да чуя какво ще кажете вие на мен.
— Нищо ново, Николай Адамович — изразително въздъхна събеседникът му. — Това е обикновена провокация. Старостин продължава да плете интриги, за да получи креслото на заместник-министър, това е то. Как се казва момичето, което е идвало при вас?
— Сега ще видя, записал съм си някъде. По дяволите, не знам къде съм дянал листчето… Не мога да го намеря. Каменева ли беше, Каминская ли…
— Сигурно е Каменская?
— Именно, именно, Каменская.
— Е, Николай Адамович, та това е просто смешно! — от сърце се разсмя той. — Знаете ли, че Каменская е роднина на Старостин? Абсолютно очевидно е, че нейното посещение при вас не е нищо друго, освен ловка авантюра, стремеж да се поддържа пожарът, раздухан от онова анонимно писмо. Тя е самозванка. Видяхте ли документите й?
— Не. А вие откъде знаете, че му е роднина?
— Ами той разправяше веднъж, беше си пийнал и се хвалеше, че негова племенница работела в КАТ, затова нямал проблеми с техническите прегледи. И името й спомена. Нали съм ви казвал, референтът на Старостин ми е съсед по вила, затова съм по-добре информиран от вас. Така че успокойте се, Николай Адамович, пазете си нервната система. Какво ви каза тази госпожица? Че е от криминалната милиция ли?
— Не, не каза това. Говореше нещо за анализи на годишната статистика.
— Ето виждате ли, дори не е посмяла да ви излъже, че се занимава с разследване на престъпления. А вие чували ли сте някога милиционери да се занимават с анализи?
— Не съм чувал. — Томилин постепенно се успокояваше.
— И аз не съм чувал. За аналитична работа се иска интелект, а откъде у милиционерите интелект? Тъй че не се тревожете напразно. Не обръщайте внимание на интригите на Старостин, нали разбирате, че е готов на всичко, за да получи повишението, но въпреки това няма шансове. Креслото ще бъде ваше, можете да ми повярвате.
— Откъде сте толкова сигурен? — напрегна се Томилин. — Нещо конкретно ли знаете?
— Знам, Николай Адамович, знам. Засега не мога да ви кажа, но знам съвършено определено, че вашите шансове за длъжността заместник-министър са много по-големи. Нали вече сте имали възможност да се убедите, че моите източници на информация са твърде солидни. Спомняте ли си историята с Института по медицинска радиология? Още половин година преди това ви казах, че ще избухне скандал и Русаков ще бъде позорно изхвърлен. Така и стана, защото това беше планирана акция, а не случайност. Но ако все пак не ми вярвате, готов съм още веднъж да ви представя всички данни за нашата антена: научен отчет, дневник на апробацията, резултати от изпитанията…
— Не, не — побърза да отговори Томилин, — не е необходимо. И без това нямам време да се занимавам с това. Но все пак ще ви помоля да проверите всичко още веднъж. Знае ли човек какво може да стане, цялата документация трябва да бъде в идеален ред. Разбрахме ли се?
— Естествено, Николай Адамовия, щом настоявате…
Полковник Гордеев, както винаги, излезе прав. Лошото настроение измъчва Настя само докато тя стигна до вкъщи. Още докато се качваше с асансьора към деветия етаж, си помисли, че не биваше така да се връцва и да нагрубява Колобок, да му казва, че няма да отиде на работа, докато не си изясни историята с Института и тайнствените елипси на картата. Но щом той не настоя и се отнесе с разбиране към нейния каприз, трябваше да се постарае максимално да използва свободния следобед.
Вкъщи бързо се преоблече, свали елегантния и безумно скъп костюм, сложи си любимите дънки и пуловера и се обади на Льоша в Жуковски. Той прие безропотно молбата й да дойде при нея незабавно и дори като истински джентълмен попита необходимо ли е да донесе продукти.
— Не е необходимо, слънчице. Аз сега ще прескоча до магазина и дори ще се опитам да сготвя нещо. Помислих си, че може би ще успеем да отърчим до гражданското, ако не затворят, докато стигнеш до мен.
— Ти… сериозно ли? — предпазливо попита Чистяков. — Да си призная честно, беше ме страх да попитам, да не би да си се отказала.
— Е, Льоша, не прави от мен чудовище — шеговито му се примоли тя.
— Ами каква си тогава, а? — резонно възрази той. — Да не би да си Червената шапчица? Четиринайсет години вече ме будалкаш. Чудовище си, какво друго!