Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
— Не трябва в лазарета — изхриптя Саруханов. — Там все едно ще ме пребият.
— Кой? — попита Керим.
— Който трябва. Казвах аз на следователя.
— Ай-яй — промърмори Керим, — лазарет ти трябва, а не бива. Старата килия ще те затворя, там няма никой. Ще лежиш, няма да умреш, нали?
— Ще се опитам.
— Само тихо-тихо стъпва — предупреди го Керим. — Мълчи. Сам да не чуваш стъпките си. Нека мислят, че си умрял.
За щастие не се наложи да вървят много. Керим отвори вратата и Саруханов се озова в своята единична килия, същата, която напусна съвсем неотдавна. Колко родна и спокойна му се стори тя сега!
Той легна на койката. Сега започна да го боли цялото тяло. Шокът беше минал. Много го болеше, при това не външно, а някъде вътре. „Смазаха ми гадовете всички чаркове. Сигурно ще умра — спокойно помисли Саруханов. — Но пък не им се дадох.“
Глава девета
Нужен е труп
Телефонът се раззвъня рано. Отначало на Романова й се стори, че сънува — тя отдавна бълнуваше нощем почти без варианти само за следствената работа, — но после разбра, че е наяве, и като навличаше пеньоара си в движение, се приближи към телефона.
— Казвайте — с хриплив сънен глас каза Романова.
— Шура — разнесе се от слушалката познатият глас на Меркулов, — извинявай, че те събудих, но работата е спешна. Имаш ли труп?
— Какво? — успя само да промълви Романова.
— Това, разбира се, не е за телефонен разговор. Чакам те на „Петровка“, а ти засега помисли няма ли някъде неразпознат труп.
В слушалката се чу сигналът „свободно“. Романова стоя така още известно време и го слуша и чак след това остави слушалката. Тя въобще не разбираше нищо.
Но милиционерската хватка действаше. Докато пържеше набързо яйца в кухнята, Александра Ивановна вече пресмяташе имаше ли в последните дни някъде неразпознати трупове. Имаше, разбира се, сега това беше станало привична работа. Ако така вървеше и нататък, скоро в гората щеше да има повече разпарчедисани трупове, отколкото гъби.
„Имаше някакъв удавник в Яуза, в парка «Дубки», в Петровско-Разумовск — тяло без глава, в Лефортово — глава в полиетиленов чувал, но не същата. Какво още… И за какво му е на Меркулов труп?“ Това беше най-интригуващият от всички въпроси.
Той ще я чака на „Петровка“, а пък тя трябваше да намине при Саша Турецки в болницата, да разбере как е той… Тя се замисли за миг дали да му разказва за последните събития и реши, че не си струва. Нека да си почива.
След час, когато отвори вратата на болничната стая, Романова се сблъска с отиващата си Ирина, която беше наминала преди работа в болницата. Като я видя, Александра Ивановна викна още от вратата:
— Я виж ти, Саша, при теб пак има жена! Ама че си Казанова!
— Приятно е, когато говорят хубаво за теб — въздъхна Турецки, — дори да е незаслужено.
— Хайде, хайде — заплаши го с пръст Романова.
Тя седна делово на стола до леглото му и извади от чантата си кутия портокалов сок, пакетче сладкиши и чепка грозде.
— Шура, какво правиш! — възмути се Турецки. — Вземай всичко и го дай на децата.
— Децата отдавна пораснаха, сами ще си купят — отряза Романова, — а ти трябва да оздравяваш. Такива работи стават, ама карай, сега не му е времето…
Нещо в тона на началничката на МУР никак не се хареса на Турецки. Той познаваше Александра Ивановна от много години и добре разбираше какво означава сухият й език и угриженият вид.
По всичко личеше, че се е случило нещо безпрецедентно.
— Нещо с чичото ли, с Григорий Иванович? — разтревожено попита той. — Намериха ли го? Слава ми каза, че е изчезнал.
— Нищо не знам — неволно отвърна Романова. — А Грязнов би могъл да си държи езика зад зъбите. Дрънка наляво и надясно…
Турецки си спомни за Славя Грязнов. Как не искаше да забърква чичо си в тази рискована работа! Ами ако това беше близък роднина на самия Турецки? Можеше да разбере човека. Но щом тялото не е намерено, значи още има надежда.
— Аз му викнах да бяга в гората. Може да е излязъл на друг път, какво ли не става… А шофьорът? — попита Турецки.
— Шофьорът загина. Прерязаха го с автоматен откос. Има и няколко ранени, освен теб. Двама милиционери от отряда на Грязнов са в много тежко състояние.
— И какво смята да предприеме президентът? — попита Турецки. — Сега трябва да прочисти из основи спецохраната.