Грешката на президента

— Айде, миличък, покажи партакешите — обърна се той към Саруханов, протегна ръка и хвана чантата му.

— Не пипай, не е твое — отвърна Саруханов.

— Затваряй си плювалника, ще си изръсиш езика! — кресна типът и изведнъж противно заквича: — Басмааач, той не даава! Иска да обиди Ситния!

— Сега ще сменим плочата. — Басмача се надигна от нара, на който седеше, и се оказа много едър и як. Като гледаше изпод вежди Саруханов, той се приближи към него и с всичка сила го блъсна с длан в брадичката. Сергей падна, но продължаваше да стиска чантата си в ръце.

— Ах ти, цицийо! — Ситния срита Саруханов с върха на обувката си в ребрата. Беше безумно болезнено. Ситния се наведе и вече без всякаква съпротива от страна на Сергей му издърпа чантата от ръцете.

— Басмач, сега кво — в общия казан ли? — попита той, докато изтърсваше съдържанието й на нара. Шотландски пуловер, два чифта чорапи, четка за зъби, други дреболии.

— Ъхъ — промърмори Басмача, който вече беше успял да си седне на мястото. Ясно беше, че нещата на Саруханов са му безнадеждно малки. — Егати смотаняка, нямам никаква аванта от него.

— Що не пробваме дали е девствено арменчето? — каза един.

— Неее… Ти, Чума, както щеш, а аз не си падам по черните, много са им космати задниците.

— Е, кво, баровец, пльока ли ти халката? — надигна се Чумата от мястото си.

Саруханов се разтрепера. Той почти не се съмняваше, че тези типове ще го убият, длъжни са да го убият, получили са разрешение или даже заповед да го убият. Но ако при това и го насилят… Ставаше същото, за което той преди час говореше в кабинета на следователя. На ти сега лазарет.

И Сергей без да размисля, взе решение. Нека го убият, но няма да позволи да го правят на педал. Нека го убият първо.

Без да забелязва болката, той се изправи и се дръпна към вратата. Това беше единствената позиция, откъдето можеше да вижда всичко, което става в килията.

— Не се приближавай! — изхриптя той.

— Виж го ти девственика — „не се приближавай“! — проточи гъгниво Ситния. — Нашта мадам от Амстердам! Трябва да му смачкаме фасона.

Саруханов мълчаливо го пронизваше със съвсем черните си сега очи. Той се сви на топка, готов да се хвърли срещу всеки, който пристъпи пръв към него. Знаеше, че сега е готов на всичко — да удря, да избожда очи, да дере коси, да ръга в корема. Нека в началото да го пребият до смърт.

— Я, баровчето му нагло, здрав пердах му се пада — прокоментира мълчалият досега риж тип на около двайсет и пет години.

По лицата на четиримата се появи хазартно изражение. Очите им, които преди изглеждаха покрити сякаш с пелена, сега горяха. Стана интересно. Басмача пак се надигна от нара и тръгна срещу Саруханов. Той не изчака удара и с внезапна атака удари противника си в окото. Басмача само изохка, по скулата му потече кръв.