Опасно за живота

— Отвори фургона — заповяда омоновецът, без да му отговаря.

Но огледът на колата не доведе до нищо. Багажът й беше само от чували с писма. В кабината на шофьора също нямаше нищо подозрително. Нямаше дори радиотелефон. Наистина откъде би могъл да има подобна скъпа играчка един обикновен шофьор?

— Сам ли пътуваш? — попита катаджията.

— Не, напред има още една наша кола. Ей? Това… те ли гръмнаха? — опули очи и видимо пребледня Алгерис.

— Те — процеди катаджията.

— И какво? — ужасено прошепна Алгерис.

— Какво? Така ги отнесе — костите им не можеш събра!

— Ама какво става? За какво? Господи, как ще карам сега? Направо ми се тресат ръцете.

— Ние ще те откараме. Ще се опиташ да разпознаеш останките. И ще дадеш показания. Заключвай колата си.

Алгерис покорно заключи микробуса и тръгна към милиционерския мерцедес.

Новината за взрива бързо стигна до Шереметиево. Майор Малков седеше в кабинета си ни жив, ни мъртъв. Много му се искаше да пийне, но на летището се появиха следователи и майорът се сдържаше. Извикаха за разпит началника на транспортната служба, после проведоха обиск на багажното отделение. Разпитваха докерите, шофьорите. Към вечерта дойде и редът на Малков.

Млад оперативен служител записа паспортните му данни.

— Как е организирана патрулно-постовата служба на летището? — попита той.

— В батальона за ППС влизат три роти… — започна Малков. Той подробно описа задачите на поверената му служба. — В задълженията на моите хора влиза и придружаването на пощенските коли — завърши майорът, като се стараеше да говори с твърд глас.

— Какво можете да кажете за Халютдинов?

— Нищо особено — предпазливо отговори Малков. — Работеше не зле.

След като отговори на още няколко въпроса, Юрий Владимирович, усмихвайки се свойски, попита:

— Слушай, лейтенант, и аз съм работил в криминалната. Кажи ми, какво стана там, а?

Оперативният служител, изморен от деня, преминал в писаница, запали цигара.

— Какво? Минирана беше пощенската ви кола. Мина с дистанционно управление. Така гръмнала, че разпиляла всичко на парченца. Вашето момче, шофьорът на втората кола, едва не паднал в безсъзнание, когато го завели да разпознава. То и нищо не останало за разпознаване.

— Ааа — проточи Малков и също забърка из джобовете си за цигара. Той запали и дръпна няколко пъти дълбоко. — А къде е вторият шофьор?

— Даде показания и помоли да го пуснем вкъщи. Обади се в летището от участъка. Помоли да приберат колата от пътя. Не можел да седне зад волана. Нали ти казвам, беше в шок. Подпишете протокола с показанията си — подаде му оперативникът изписания лист.

Малков машинално пробяга с поглед по редовете и се подписа.