Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Като например това? — посочи Лийт.
— Небеса, какви ги върши той? Явно животът му е омръзнал. — Гласът на фермера издаваше вцепенение.
Аркосът на Деруйс се бе отделил от тях с явното намерение да разговаря с тълпата. Сега той изникна от входа и пое към събраните, които искаха кръвта му — животински вой оповести съзирането му. Аркосът повдигна ръка, но думите му останаха нечути. Само след миг той изчезна под няколко десетки люде — мъже и жени. Когато Лийт го зърна отново, посланикът бе сграбчен и със запушена уста.
Продължаваха да дотичват хора. Лийт осъзна, че е възможно да избягат през задния вход, ако такъв имаше. Да, би трябвало да има вход за прислугата. Но макар да знаеше какво е вероятно да последва сега, той беше като прикован.
— Вече подготвят стълба и дървата — каза Кърр. — Канят се… канят се да го изгорят жив! — Той се приведе през прозореца. — Ей, вие долу! Чуйте ме! — ревна настойчиво фермерът. — Трябва да поговорим!
— Трябва да изгорите! — отвърнаха стотици гърла.
— Не можеш ли да направиш нещо със Стрелата си? — попита Аркосът на Плоня, обърнат с ръце на хълбоците към Лийт. — Те ще го убият.
— Изглежда не става така — промълви юношата. — Много вероятно е да изпепели тълпата.
С намесата си Маендрага спаси Лийт от допълнително посрамване:
— Би било глупост да излизаш. Аркосът не може да бъде спасен. Бих могъл да създам илюзия, но от такова разстояние ще има ефект само ако им покажа нещо, което очакват.
— Забиха кола в земята… вързаха Аркоса и вече натрупват дърва около него, а той се мята. — Кърр гледаше навън. — Сега чакат нещо. Никой не може да намери огън! Може би има надежда! Не, една жена носи факла… Отшелникът стои наблизо и гледа със скръстени ръце, а Фийрик ги насърчава с цяло гърло… как го мразя! Сега запалиха кладата… Обърнаха гръб на Аркоса и гледат насам…
— Елате да се сгреете на пламъците! — Това беше гласът на ескейнския старейшина, назъбен от лудост. — Елате да пламнете! Елате да пламнете! Или ние сами ще ви доведем!
Кърр затръшна кепенците, но през процепите долиташе танцуваща светлина.
— Той гори… гори… — простена старият фермер, надничайки през пролуките. — А някои от тълпата вече идват насам.
Думите му бяха съпроводени от удари по вратата под тях. Сега Лийт можеше да чуе рева на тълпата — див, изоставен звук на стадно опиянение. Не можеха да бъдат различени отделни думи, но посланието им беше ясно. Наистина бяха споходени от огън, ала не от този на Бога, а от огъня на треската.
— Трябва да се махаме — каза Аркосът на Плоня. Обичайно спокоен, сега гласът му трепереше. — Скоро ще разбият вратата. Тя не е проектирана да устоява на обсади.
Сякаш в потвърждение на думите му, от стълбището изникна прислужник с почервеняло лице.
— Търсихме ви навсякъде! Отвън има тълпа…
— Знаем! — тросна се Аркосът на Плоня. — Как да се махнем оттук?
— Не зная, милорд! Галън опита да се измъкне през задния вход, но те го видяха и… и… Разкъсаха го, милорд. Всички сме ужасени.
— Колцина сте? — попита Кърр.
— Обичайният брой на персонала възлиза на петдесет и двама, милорд — бързо отвърна слугата. — Макар че поради непълния състав на Съвета, точ…
— Добре, добре — прекъсна го фермерът. — Ами другите?
— Милорд?
— Молителите! — Нетърпението на Кърр бе видимо за всички.
— Да, цял коридор — небрежно рече слугата. — Но…
— Значи колко е общият брой?
— Към сто и петдесет, милорд. Но молителите няма да са от полза…
— Когато тълпата нахлуе, няма да прави разлика между съветници, слуги и молители, а ще избие всички. Тези молители, за които ти очевидно смяташ, че са без значение, са наша отговорност. В това проклето място има ли някакви оръжия?
Лакеят ги отведе обратно във Външната камера, където се беше събрал персоналът. На пода бе струпана купчина стари мечове.
— Церемониални оръжия — рече ужасеният мъж. — Взехме ги от стените и хранилището на горния етаж. Ще стигнат за половината от нас.
Откъм Желязната врата долетя трополене.
— Нима вече са влезли? — възкликна Лийт.