Безбожникът [bg]

— Мислиш, че е нарочно?

— Да, мисля, че го правят, за да създадат впечатление на войници, които тънат в собствената си мръсотия. Не искат да предизвикват подозрения, но зад къщата туниките и наметките им се сушат на слънцето. Харна!

Препъвайки се от бързане момичето застана на вратата.

— Ти ли изпра онези дрехи навън?

Тя поклати глава.

— Не, господарят. Напълни една бъчва вода.

— Агатон ли?

— Да, но и Сал му помагаше.

Теламон й благодари и я освободи.

— Е, не е ли странно това? Леонид умря по-миналата нощ и какво правят нашите двама хубавци? Държат къщата мръсна както винаги, но си перат дрехите.

— Сигурно са били мръсни след цяла нощ гуляй.

— Не, не — възрази Теламон. — Прикриват убийство.

— Значи мислиш, че Леонид е бил убит?

— О, да. Смъртта му тежи на съвестта на Агатон и Сал, но ще бъде трудно да го докажем. Тук има съкровище. Принудили са Леонид да им каже къде е, после са го убили. Проблемът е къде са го преместили? Ти видя подземието. Не мисля, че е там. Подът на тавана не би ги издържал, а ако са копали в градината, някой щеше да забележи — Теламон почеса бузата си. — Знаем, че Леонид е изпратил вратаря вън от къщата. Ела с мен!

— Те са опасни! — извика Касандра.

Теламон се обърна.

— Агатон и Сал са опасни — повтори тя. — Те са опитни войници. Ние не сме, а и нямаме никакво оръжие.

Теламон кимна в знак на съгласие. Излезе в мрачния коридор и отвори предната врата. Обедната горещина го накара да затаи дъх, лекият ветрец беше спрял, избуялата градина лежеше мълчаливо под слънцето. Теламон слезе по стълбите и тръгна по пътеката. Касандра, която бързаше след него, се спъна в една хлътнала плоча. Стигнаха до къщичката на пазача; старецът седеше вътре на столчето си. Той напомняше на Теламон на стар сатир със закривените си като хищни нокти пръсти и превит гръб.

— Какво става? — изръмжа мъжът и стана. — Онези двамата излетяха оттук, сякаш ги гонеха Фуриите.

— Може и наистина да ги гонят.

Теламон застана на вратата и се загледа назад към рушащата се, мрачна къща.

— Чудя се…

Той огледа фасадата на къщата и се върна по пътеката. Не видя никакво разместване, нищо необичайно по стълбите или на входа. Дървените колони бяха залети с цимент. Теламон си спомни предупреждението на Касандра за двамата войници. Отвори кесията си, върна се при къщичката на вратаря и го хвана за рамото.

— Вземи тази монета и бързо иди в храма на Херакъл. Там потърси Калистен.

Вратарят се канеше да възрази, но се втренчи в блестящата сребърна монета на дланта си.

— Отивай! — подкани го Теламон. — Ще получиш още една, когато се върнеш. Освен това ще се погрижа къщичката и градината да станат твои. Кажи на Калистен да дойде незабавно тук с войници.

Той побутна мъжа към портата. Касандра дръпна резетата и я отвори.