![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Минаха покрай сетски пазач на коне, който бдеше над добичетата заедно със синовете си, докато глутница сетски помияри кръстосваха Кръга и ръмжаха към всички. Беше истинско чудо, че не изгубиха капитана. Все пак Сторо не опитваше да се крие.
Докато вървяха в тъмното, Фурията постоянно си подбираше удобни позиции за нападение или отбрана. Копринения беше някъде в нощта, може би над главите им, пълзейки по сводестите покриви, които хенгските архитекти толкова обичаха. Джалор и Рел също ги следваха, но бяха много по-незабележими. Джалор, истински син на Седемте града, се движеше като котка, докато Рел… Е, този юнак беше невероятен. Всички се чудеха защо си губи времето при тях. Сторо се бе опитвал да го повиши повече пъти, отколкото Фурията можеше да си спомни, но той все отказваше. Младежът свеждаше засрамено поглед всеки път, когато някой споменеше повишение или го похвалеше за нещо. Що се отнасяше до Треперко… Фурията подозираше, че копелето се е скатало, както винаги.
Тя знаеше, че капитанът е на път да се срещне с безмилостната шайка пирати, с която бе започнал някога, както ги предупреди. Били обявени в немилост от императрицата. Дали наблюдаваха, за да се уверят, че Сторо няма да съобщи за срещата на Юмрук Реена? Докато се прокрадваше по тесните улички, гърбът на Фурията я сърбеше от безпокойство. Тази работа прилягаше повече на Копринения, отколкото на нея.
— Ще се опитат да го привлекат към себе си — прошепна тя на Слънчевия, докато капитанът вървеше към крайбрежните складове. Той изсумтя в съгласие. — Според теб ще го направи ли?
— Какво дали ще направи? — изръмжа Слънчевия.
— Ще се съгласи ли?
Слънчевия дръпна Фурията и двамата опряха гърбове в една стена.
— Хайде да поставим въпроса така — рече той и се ухили. След това отвори пелерината, която носеше над бронята си. Фурията видя джобове и торби, пълни с киселини, димки, чукчета и бомбички — цялото съкровище, което бяха събрали през годините.
Тя зяпна.
— Проклет да си! Кога изрови всичко това?
— Веднага след като ми обърна гръб — отвърна той и загърна пелерината. — Там ти е проблемът, Фурия. Твърде си доверчива.
Той пак се ухили.
— Имаш нужда да се грижа за теб.
— Добре тогава, дай няколко — рече тя и протегна ръка.
Той се отблъсна от стената.
— Капитанът се отдалечи твърде много…
Фурията потисна почти непреодолимото си желание да го зашлеви и тръгна след Слънчевия, стискайки лъка, който носеше под наметката си. Грисийска отрепка! Как смееше! След това тя се замисли. Взел е всичко? Наистина? Каква дупка можем да направим! Цяла крепост можем да съборим…
Капитанът спря пред някакъв склад с двукрил покрив, отвори тясната врата и хлътна вътре. През зарешетените прозорци се процеждаше слабата светлина на фенери. Слънчевия се прокрадна по страничната уличка. Фурията го последва, но гърбът я засърбя още по-силно — нямаше ли хората отвътре да имат въоръжени с лъкове стражи на покрива? Или хора с мечове в някоя странична уличка? Слънчевия не се колебаеше, но той винаги си беше такъв. Дори на бойното поле. Махна й към една тясна странична врата и завъртя очи. Тя беше залостена с бронзова плоча, заключена за дъските с железен катинар. Изглеждаше доста солидно. Хората вътре сигурно си мислеха, че никой не може да я разбие. Но за обучен малазански инженер, въоръжен с морантска алхимия, вратата беше лесна работа. Фурията извади инструментите си.
Докато работеше, тя отново се сети за баща си. Калайджия, чиято специалност бе гравирането с киселина. Тя бе станала негов неофициален чирак — неофициален, защото момичетата не можеха да чиракуват. Въпреки че вършеше работата си десет пъти по-добре от глупавите си братя. Ако не друго, баща й й бе дал поне това. Фурията изтъкна тези си умения при записването във войската и малазанците побързаха да я изпратят в академията за инженери. Инструкторите там я запознаха с морантската алхимия и това беше любов от първо подушване.