Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Какво беше това нещо, което беше толкова огромно и успяваше да се задържи във въздуха? Вече беше голямо, колкото Скай’рий, а беше все още твърде надалеч. Сега можеше да види по-ясно очертанията на формата — издължена и слаба, с дълга опашка и огромни разперени криле, които само от време на време се свиваха. Нещото се носеше във въздуха! Наистина трябваше да е нависоко, за да се понесе на вятъра по този начин и Кърдран усети как го побиват тръпки, преценявайки отново размерите му. Той знаеше само за едни въздушни същества, които бяха толкова големи, но не можеше да си представи какво може да търси точно тук. Но после последните облаци се разпръснаха и слънцето го огря. То проблесна в червено, превръщайки се в реещ се пурпурен проблясък. И Кърдран разбра, че е бил прав. Това беше дракон.

— Дракон! — извика той.

Повечето от воините му все още се бореха с двуглавите зверове, но младият Мъркад вдигна очи и се загледа натам, накъдето сочеше Кърдран. После глупакът всъщност пришпори грифона си рязко нагоре, а животното размаха криле, за да набере височина.

— К’во прайш, малоумнико? — извика Кърдран, но дори Мъркад да го беше чул, така и не отговори.

Вместо това младият Уайлдхамър насочи грифона си към дракона, който сега се обръщаше за остро спускане, и вдигна високо стормхамъра си. С яростен вик Мъркад се насочи към спускащия се гущер… И изчезна безмълвно, когато драконът отвори уста, разкривайки огромните си триъгълни зъби с размерите на едро джудже и дългия си раздвоен език с цвета на кръвта, и погълна нещастното джудже и грифона му на една хапка. Мъркад дори не успя да види мъката в огромните златни очи на дракона, нито пък едрата зеленокожа фигура, която седеше на гърба на дракона с дълги кожени юзди в ръка.